Здравейте , разведена съм с дете на 3 г. , родителските права са дадени на мен. Какво правим , с дадените права на бащата да го вижда всяка втора събота и неделя от месеца? Според мен ,е безотговорно да го взима в дадената ситуация!Как да постъпя?

28.03.2020г.

Здравейте!

Въпросът за срещата на децата с родителя, на когото не са присъдени родителските права е особено актуален при сегашната ситуация. Само за ден, в рамките на настоящия проект, има няколко въпроса с идентични проблеми. ДАЗД има становище, което дава насоки по отошение на правните и обществени аспекти на подобни казуси. За да не се повтаряме, ще приложа текста му като отговор на друг въпрос, сходен с вашия:

https://sacp.government.bg/чзв/как-трябва-да-се-осъществява-режима

Освен медицински, юридически и икономически страни обаче, тази тема има изключително съществено психологическо ядро. И тъкмо това е водещото при нашите задочни срещи, в този формат.

Съществуват определени здравни показатели, при които контактът между двама души е нежелателен. Ако страховете Ви са от чисто медицинско естество, то лесно бихте могли да потърсите съвет от личния си лекар или на някой от специално организираните, във връзка със ситуацията около covid-19, телефони на здравните служби. По отношение на риска от заразяване и чисто санитарните „за“ и „против“ там ще получите отговор. Въпросът е Вие какъв отговор бихте искали да получите?...

Изпитайте опасенията си

Ако не бяхте разведени, ако отношенията Ви бяха като в началото на връзката Ви и той, да речем работеше в друг град, с възможност да се виждате само два пъти в месеца. Щеше ли отново този въпрос да стои пред Вас? По какъв начин?

Да приемем, че ако детето се среща с баща му, поемате риск от заразяване. Поемате обаче и риск детето ви да прозре, че татко не е лош и го обича. Че може би мама не е съвсем перфектна. Че значимостта и авторитета Ви може за момент да попаднат в сянката на бившия ви съпруг? Кой риск Ви плаши повече?

Мерките свързани с пандемията несъмнено ни карат да променяме обичайния си ритъм на живеене и могат и да се превърнат в  удобен параван за личните ни реваншизми.

Забранената любов на „другия“ родител

Децата имат изключителна сензитивност. Когато майката и бащата са разделени и малчуганът няма възможнжст да се вижда с някой от тях, той често заменя пътя от жилището на единия до жилището на другия с едно мислено пътуване между травмата и надеждата. Стига се до т. нар. „конфликт на лоялност“, при който детето се опитва да бъде добро и примерно в очите на отглеждащия го родител, като потиска потребността си от общуване и с другия. Така, за да се справи с мъчителното емоционално състояние, в което се намира, то започва подсъзнателно да го игнорира. Да проектира върху образа му негативни черти, на принципа на „гроздето е кисело“. По този начин се опитва да убеди само себе си, че всъщност няма чак такава нужда от него. Това от своя страна може да доведе до синдром на родителското отчуждение. А последствията от него не закъсняват - гризане на ноктите, нощно напикаване, хиперактивност или обратното – свръхпасивност. 37,7% от децата, попаднали в този капан, понижават успеха си, 19,6% имат проблеми с дисциплината а 17,4% страдат от дефицит на внимание. Разбира се, в различните случаи, тези маркери се проявяват по различен начин, но при всички положения

детето има вроден глад за енергията на всеки един от двамата си родители.

Това е мотивът за родовата памет. Отговорът на тази потребност се нарича на психоаналитичен език „едипова триангулация“  - т.е. детето да намери най-хармоничния за него начин да се (съ)постави И с образа на майката И с образа на бащата. Така постига вътрешно равновесие и си отработва модели за двете половини на човечеството. Според изследванията, по-уязвими са единствените деца и при тях е от особено значение да имат възможността да артикулират емоциите си спрямо фигурите и на двамата родители. Тези, които имат братче или сестриче проектират запитванията си едно върху друго, което донякъде ги предпазва от емоционални проблеми.

При пълното семейство детето се учи да решава конфликтите. При непълното – да ги избягва.

Необходими са допълнителни усилия, от страна на отглеждащия родител, за да „актуализира“ стратегиите за справяне, които малчуганът изгражда. Един от начините е да му съдейства за достъп до енергията и на другия родител.

Много хора възприемат подсъзнателно развода като личен провал, дори на пръв поглед да си мислят, че „са се отървали“ или „са си поели глътка въздух“. Ако понякога детето се осланя на авторита на бившия Ви партньор - „а татко казва така“, това дразни ли Ви?

Често децата, израснали само с един от двамата, са склонни твърде безкритично да се поддават на влиянието на децата от т.нар. нормални семейства. А по този начин е много по-лесно да приемат нечие проблемно поведение за положително, само защото е демонстрирано от другарчета, живеещи в среда, която е „правилна“.

И нещо много важно – когато майката или бащата намерят причина детето им да не се срещне с някой от тях, заради възникнали препятствия (както е в момента) то може привидно да приеме аргументите и да изглежда „разумно дете“. Вътрешно обаче започва да тлее усещането, че може да бъде пренебрегнато при появата на първата трудност, което подкопава самооценката му. И обратното – ако родителите му засвидетелстват, че който и да е от тях е готов, въпреки трудните обстоятелства (и особено при такива) да премине „през девет планини и да скъса девет чифта обувки“, за да го види – това укрепва неговото усещане за ценност и цялостност.

Вие сама ще прецените как да процедирате, осланяйки се на опорните точки, които намирате по темата. „Инстинктът“ също ще Ви помогне да постъпите така, че да останете с усещането за правилно взето решение, а не с горчивия привкус на пировата победа.

 

 

Като всяко дете по света, ти имаш права и те са гарантирани от държавата, в която живееш.

Въвличане на деца в политическа дейност е законово нарушение.

Реализирани инициативи, програми и проекти в защита на децата на България

 

Конвенцията за правата на детето на ООН е най-ратифицираният акт в целия свят. Тя поставя стандарти за образование, медицинска грижа, социални услуги и задължава държавите членки да защитят специалните права на децата, така че да могат децата да постигнат своя потенциал в един по-сигурен и мирен свят.

 

В рамките на своите правомощия председателят на ДАЗД организира проверки относно спазване на правата на детето и критериите и стандартите за социални услуги за деца, определени с Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.