SACP Logo BGR Logo

Държавна агенция за закрила на детето

Орган на Министерски съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето

Ева Жечева: 80 % от децата в интернати  са там за дребни кражби

Г-жо Жечева, какво показа проверката на сигналите за насилие над деца в социално-педагогическия интернат в Стралджа?

Проверката се извърши по мое разпореждане по сигнал, подаден от френски доброволци през представителството на УНИЦЕФ в България. Предвид сложността й в нея участваше и външен експерт – психолог. В интерната са настанени общо 41 момчета от I до VIII клас, а по време на проверката в него е имало 17 деца. Експертите на държавната агенция за закрила на детето са провели беседи и индивидуални разговори с тях и персонала. Направени са и анонимни анкети. Децата са разказали, че трима пазачи и един възпитател многократно са им нанасяли побой. Четиримата са отстранени временно от работа. Всички деца са поставени под полицейска закрила. Задействан е и координационния механизъм при насилие над деца и е взето решение за постоянен надзор над училището от регионалния инспекторат по образование и от дирекция „Социално подпомагане“. За случая сме уведомили районната прокуратура в Ямбол. Казусът в Стралджа е конкретният повод да започнем проверка във всички 8 специализирани възпитателни институции за деца, защото данните са изключително тревожни.

Имате ли основание да смятате, че и в другите интернати положението е подобно?

Притеснявам се, че децата, които се отглеждат, възпитават и учат в такава среда, приемат насилието като нещо естествено. Те са живяли в бедност, прехвърляни са от институция в институция. Минали са през различни форми за наказание, възпитание и корекция на поведението. След като навършат 18 години, излизат от институциите изключително неподготвени за интеграция в обществото. Проверката има и превантивен характер - да се види как персоналът се отнася към насилието, как приема грижите за децата, какви са проблемите в работата и какви са дефиците. Трябва да се има предвид, че в тези интернати се настаняват деца, които са в конфликт със закона. Ние продължаваме да ги наказваме за деяния, за които не наказваме възрастните. По наблюдения на различни организации близо 80% от децата в интернатите Стралджа и Драгоданово са настанени там заради кражби на храна. Едно от децата, което е пострадало от насилие е в Стралджа заради кражба от сладкарница.

Обявихте, че ще давате гласност на всички случаи на насилие над деца. Значи ли това, че досега е имало издевателства, които с били потулвани?

Провокацията, която търсех с това изказване, не означава, че те са били потулвани. Всички случаи, констатирани от държавната агенция, са били огласявани. Друг е въпросът доколко те са стигали до хората. Не бих казала обаче, че това се отнася за други институции. Имам данни, че инциденти са били неглижирани, защото са смятани за незначителни. Ще направим всичко възможно при спазване на изискванията на Закона за закрила на детето да огласяваме тези случаи по подходящ начин. Искаме нашите послания да достигнат до обществото, да изградим в него чуствителност и нетърпимост към насилието във всяка негова форма, да не допускаме тези случаи да се превърнат в наше ежедневие, а децата да приемат общуването чрез насилие за нормално.

Споменахте, че наказваме децата за това, за което не наказваме възрастните. Какво имате предвид?

Имам предвид необходимостта от спешни мерки за реализирането на подготвяната от години реформа за младежко правосъдие. Децата, които са в конфликт със закона и имат девиантно поведение, не са само извършители на престъпления. Те са преди всичко жертва на несигурната семейна и обществена среда, в която се отглеждат и израстват, на ограничения достъп до образование. В голямата си част това са деца, които са били жертва на трафик. Спрямо тях трябва да прилагаме мерки за закрила, а не наказания за деяния като бягство от къщи, употреба на алкохол, дребни кражби. Това е репресивна система.

Планирате ли мерки за ограничаване на насилието в училище?

Насилието между деца и върху деца е изключително сериозна и тревожна тема. Проверките ни установяват и насилие от учители и възпитатели върху деца, но не става въпрос за много случаи. Образованието все още е среда, която няма висока чувствителност към този проблем, въпреки че има изключително добри указания, издадени от министъра на образованието за работа при насилие над дете. Мисля, че те не се изпълняват. Ще съсредоточим усилията си за ограничаването им не само чрез проверки, но и чрез превенция.

Агенцията има ли капацитет да обърне достатъчно внимание на многобройните случаи на домашно насилие над деца?

Статистиката е изключително тревожна, защото над 60% от случаите на насилие и злоупотреба с деца са в семейна или близка до семейната среда. Макар делът им да намалява през последните години, това е изключително тежък феномен. Насилието не се случва само в бедните семейства, в лошите квартали или в малцинствените групи. Понякога зад вратите на семействата, които дават вид, че всичко е наред, се крият сериозни проблеми. Решаването им е голямо предизвикателството пред социалната система. Социалните работници трябва да бъдат подкрепени в своята работа за оценка и повишаване на родителския капацитет. Това е една от най-важните мерки за превенция на насилието. В същото време изключителната натовареност на отделите закрила на детето води до там, че 80% от работата по случаите се изчерпва с тяхното администриране.

Наскоро казахте, че заради орязания бюджет на агенцията, се пропускат планови проверки. Какви са последствията от това и ще поискате ли повече пари през 2014 г.?

По-голямата част от плановите проверки се извършват трудно, въпреки че правим всичко възможно с ресурса, с който разполагаме и подкрепата на неправителствения сектор. Сега планираме да инспектираме 39 родилни отделения в големи области. Целта е да се извърши превенция спрямо изоставянето на новородените, както и да се окаже помощ на майките в детска възраст. Заради липсата на финансов ресурс обаче отпадна възможността за проверка на работата на служителите в 147 дирекции “Социално подпомагане”.

Казахте, че има драстични нарушения на правата на детето, а съдът ги счита за маловажни. Бихте ли дали примери за това?

От началото на 2013 г. до края на август агенцията за закрила на детето е наложила 38 имуществени санкции и глоби. Най-често наказанията са за неизпълнение на задължения за съдействие и информиране на органите за закрила при случай на дете в риск. В повечето случаи тези мерки се прилагат спрямо лекари, които не ни предупреждават, че престои раждане от малолетно момиче.
Заради високия размер на глобите съдът приема, че нарушенията са маловажни и отмени 10 от наказателните ни поставления. Смятам, че магистратите не са достатъчно сензитивни, когато става въпрос за случаи на деца в риск.
Затова няма да се уморя да повтарям, че мерките и политиките за закрила минават през реформата в съда и създаването на специализирани детски състави.

Ще предложите ли законодателни промени?

Проблемът, който от години наред стои пред системата е неясното и непълното изброяване на правомощията на органите по закрила. От този законодателен дефицит може би произтича и това, че координацията и сътрудничеството между тях не е нивото, на което ни се иска. Друг проблем, който не бих спестила, е че освен правомощията на основните организа за закрила на детето, трябва да бъдат конкретизирани и правомощията, които те имат при прилагане на Закона за закрила на детето. Сега те са твърде общи. В Закона за закрила на детето има и още един от правна гледна точка въпрос. Той определя дирекциите "Социално подпомагане" като орган по закрила. Ясно е, че те не са управленски, а административен орган, който е част от структурата на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Правомощията трябва да бъдат вменени на изпълнитечния директор на АСП. Именно за това разговаряме с него за подписване на споразумение.
Отделите за закрила на детето, които са единствените оперативни органи, работещи на терен с децата и семействата, получават методически указания както от Държавната агенция за закрила на детето, така и от АСП, инспектората й, и от дирекция "Закрила на детето". Понякога се получава противоречие между тях. Проблемът идва оттам, че не е установено тематичното разграничение на методическата помощ от различните органи. Има още един момент. В рамките на правомощията ми като председател на ДАЗД аз мога само да правя мотивирано предложение до изпълнителния директор на АСП за налагане на дисциплинарно наказание на лице, което работи в отдел "Закрила на детето". Засега твърде малко са препоръките, с които изпълнителният директор се е съобразил, въпреки че те са били изключително добре мотивирани и е ставало въпрос за неизпълнение на професионалните задължения, довели до застрашаване на сигурността и живота на децата.