Надя Шабани, председател на Държавната агенцията за закрила на детето: 1000 лева, ако детето не ходи на училище

Мария Милкова, в. "Телеграф"

Г-жо Шабани, на финала сте на изготвяне на новия Закон за детето. Как ще защити по-добре всяко едно дете у нас?

Философията на закона е изцяло нова – той се основава на подхода на правата, т.е. детето е носител на права, а не както досега обект на закрила и предпазване. Тази философия ще се прилага във всички разпоредби, свързани с него от тук нататък. Също така, това, което осъзнахме през последните години, е, че колкото и да развиваме поотделно ключовите сфери за децата – здравна, социална и образователна, няма да получим резултат. Идеята е да развием връзката между тях и именно това сме заложило в закона. Не искаме вече, когато дете има проблем в училище, учителят да се обади на социален работник и да забрави за случая. А наистина да има постоянна връзка между различните институции и това да е докато се реши проблемът на това дете. За целта в решаването на случая ще участват учители, психолози, лекари, полицаи, социални работници. Това е т.нар. мултидисцилинарне подход.

От цяла година работим по текстовете, които вече са над 200. Очакваме до седмица да сме готови с проекта и да минем към публични обсъждания – с лекари, социални работници, полиция и другите общности.

В проекта е предвидено да не се настаняват повече деца в домовете. Кога ще се случи това? 

Предвижда се от 2013 г, но все пак това ще се прецизира тепърва. Тази разпоредба касае децата от 0 до 3 години, които в момента са около 2400 в домовете за медико-социални грижи. Според световни учени най-голямата вреда на децата е когато в най-ранна възраст попаднат в дом. Доказано е, че 4 месеца в дом съкращава развитието на детето с един месец. Искаме да избегнем това.

Какво ще се случва с едно изоставено бебе от 2013 г.?

Веднага ще бъде настанявано при роднини, ако няма такива – в приемно семейство. За целта трябва да развием мрежа от приемни родители в цялата страна.

Ще стигнат ли 2 години за това?

Хубавото е, че от известно време отчитаме увеличаване на приемната грижа. Само за 6 месеца от началото на годината имаме 15 бебета, които не попаднаха в дом, а веднага ги настанихме при приемни родители. За сравнение миналата година нямаше нито един такъв случай.

На какво се дължи това?

На много силна социална работа, координация между институциите, за която споменах, и бърза реакция. Последното е от особено значение. Преди всичко ставаше много бавно – социален работник взима детето от родилното, настанява го в дома и едва след това се търси семейство. Това е един от големите проблеми, който се опитваме да решим с новия закон – искаме да се взимат много бързи решения. Да не се прехвърля проблемът като горещ картоф от една институция в друга. Досега какво ставаше? Полицаите се обаждат на социалните, социалните на лекарите, после обратното, а детето седи в дома. Ще си има план, всички ще го знаят и всеки ще си поема отговорността, ако не изпълни задълженията.

В момента има около 700 приемни семейства, а децата до 3-годишна възраст в домовете са над 2000. Колко още семейства трябва да има, за да не попадат деца в домове?

Сега започва нов проект на Агенцията за социално подпомагане, който предвижда да обучи още 600 семейства.

Ще бъдат ли стимулирани по някакъв начин?

Това се обмисля в момента. Идеята е да се изготви стандарт за издръжката на всяко дете, настанено в приемно семейство. За последното ще се направи диференциация между семействата. Децата не са еднакви, т.е ако едно семейство се грижи за дете с увреждане ще има нужда от повече средства в сравнение със семейство със здраво дете. Визията е да се дават повече пари там, където има нужда от повече, а не по равно.

Какво ще се случва с децата, за които няма да се намери дом?

Помислили сме за това. Предвиждаме да има текст за такива изключения. Когато детето има нужда от постоянна специализирана медицинска грижа, която не може да бъде предоставена в семейство, то все ще бъде настанено в институция или в социална услуга от резидентен тип, където такава грижа може да му бъде оказана.

Къде?

Това ще се обсъжда много сериозно. Тук говорим за деца, коитж имат нужда от непрекъсната медицинска или здравна грижа, която не може да бъде предоставена в семейна среда. Друг вариант е да се помисли за форма, която не е институция или болница, а да е семейно ориентирана грижа - малки структури с малко деца.

Нещо като къщите от семеен тип?

Идеята е това да не е широката концепция за център за настаняване от семеен тип, а малка структура с много добри здравни услуги и то само за деца, за които необходимата здравна услуга не може да бъде предоставена в семейна среда..

Добре, каква част от изоставените с увреждания има вероятност не попаднат при приемни родители? 

Това, че повечето изоставяни са с увреждания, е мит. През 2010 г. например от около 2000 изоставени, 500 са с увреждане. И то не при всички причината за изоставяне е увреждането. Освен това не всички от тях са с тежки увреждания, каквито си представят хората. Някои имат астма или артрит, което се води увреждане. Иначе целта на този закон е така да правим нещата, такава превенция да осигурим от изоставяне, че да не се налага да се стига до настаняване в домове. Имаме много случаи, в които са предотвратени изоставяне. Миналата година социални работници са работили по 1500 случая на предотвратяване от изоставяне – над 900 са успешни. Освен това въпреки че 2000 деца през годината са изоставени, система работи и като цяло децата в домовете намаляват. През 2009 г. децата в домове бяха над 7000, днес са 5000.

Къде са те?

Осиновяванията скочиха много след промяната в Семейния кодекс – не потърсиш ли детето 6 месеца, веднага се вписва в регистъра за осиновявания. Миналата година 1200 са били осиновени. Една част са върнати в семействата си. 600 са в приемни семейства. За да намалят децата в домовете сме включили задълженията на всички участници в процеса за закрила на детето, например лекарите от родилното отделение.

Какви задължения сте им записали?

Лекарите трябва незабавно да подават сигнал към социалните работници, ако усетят, че една майка има намерения да остави бебето си. Ако се роди дете с увреждане, главният лекар на родилното отделение незабавно и по подходящ начин информира родителите в присъствието на психолог или социален работник. До 24 часа трябва да се обади и в дирекция "Социална подкрепа". Ще се изготвя план как да се работи със семейството, защото в този момент то не трябва да бъде оставяне само с проблема си.

Новият закон предвижда глоби за родителите. В какви случаи?

Ще глобяваме родители, които оставят детето си под 8 години без надзор вкъщи. 300 лева е глобата при първи случай. Ако се повтаря – расте. По принцип при системни нарушения глобите могат да стигнат и до 5000 лева.

Как ще разберете дали детето е оставяно само?

Тук е ролята на съседи и близки. Ако забележат, че едно дете системно е само и е едва на 3 или 4 години, трябва да съобщят. Новият закон закриля повече и децата при развод на родителите. Ако съдът е приел, че единият родител ще посещава детето, но някой от двамата не изпълнява постановения режим, то тогава ще има санкции и решението ще се преразглежда в съдебната зала.

За какви санкции става въпрос в новия закон?

Всички глоби започват от 100 до 7000 лева. 7000 лева например е за търговец, който продава цигари и алкохол на лице под 18 години. За родители, които оставят детето си до 8-годишна възраст само, глобата е от 200 до 1000 лв., а ако нарушението се повтори – от 3000 до 5000 лв. Ако дете от 8 до 12 години е оставено без надзор – глобата е от 500 до 2 000 лв, а при следващо нарушение – от 2000 до 5000 лв. Глоби ще има и за отсътвия в училище – от 200 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 2 500 лв. Ще се санкционират собственици на дискотеки и др. развлекателни заведения, които допускат деца без придружители след 22 часа, за лекари, които не са сегнализирали за дете с увреждане, за лични лекари, отказали имунизация без основателна причина и др.

Какво сте предивли при отпадането на децата от училище?

Заложено е помощи и детски добавки да се дават, когато се докаже, че децата ходят на училище. 

Оказва се, че има десетки случаи осиновители да връщат деца в домовете.

Да, за съжаление има такива случаи и не са малко. Това беше възможно заради текст в Семейния кодекс, според който можеше да се пристъпи към прекратяване на осиновяването по уважителни причини. Разсиновяването е голяма трамва за детето. Затова в новия проект на закона този текст отпада. Ако осиновителат реши, че не иска да гледа детето - това вече ще се води за изоставяне. И социалните работници ще трябва да помислят дали ще му предлагат друго дете. Защото това не е пазар. Но трябва да се работи преди всичко с нагласата на осиновителите.