Надя Шабани, председател на Държавната агенция за закрила на детето: Въвеждаме наказания за безотговорни родители.

В Брюксел очакват да покажем как харчим парите за децата

Соня Ангелова, в-к „Монитор” - 11.05.2010

- Г-жо Шабани, наскоро от МВР съобщиха, че всеки пети грабеж и всяко осмо изнудване са извършени от деца. След срещата си с полицията къде отиват малките, какво се случва с тях?

- Според действащата система за работа с деца с противообществени прояви сега те се настаняват в съответните специализирани интернати - възпитателни и социални. Само че тя е безнадеждно остаряла. В социалните домове би трябвало да постъпват децата с по-леки провинения, а във възпитателните - с по-тежките. На практика обаче те са омешани напълно и в един дом може да попадне някое по-палаво деветгодишно заедно с непълнолетен извършител на убийство. А често се приемат и хлапета, които просто са „в риск да извършат противообществена проява", т.е. някога може да нарушат законите. Според мен най-голямата несправедливост е, че приема децата за нарушители за неща, които на възрастните изобщо не се броят като престъпления. Например бягството от дома.

- При възрастните най-много може да последва някой развод.

- Да, но при децата това може да преобърне цялата им съдба. Ние ги дамгосваме, а в много случаи те са просто жертви на насилие. Те са в риск и някой трябва да им помогне. В интернатите обаче не постигаме трайна промяна в поведението им. В развитите страни за част от децата наистина има нещо като специализирани затвори, но с повечето се работи упорито и те се връщат отново в обществото. В много от случаите ние ги държим в интернатите до 18 г. и ги вкарваме в едно опасно русло, от което после излизат малцина.

- Ваш анализ показва, че две трети от децата в интернатите отказват да се върнат при семействата си. Очевидно връзката е скъсана.

- Социалната работа трябва да възстанови самата връзка. Трябва да се работи върху това и те да поискат да се върнат, а родителите им да искат да ги приемат.

- Специална работна група вече обсъжда нова концепция за младежко правосъдие. Кое ще е най-важното в него?

- Съдиите ще са специално подготвени за работа с тях, както и да си сътрудничат със социалните работници. Само че юристите ще трябва да разполагат с набор от нови социални услуги, на които да разчитат. В това отношение в Европейския съюз има чудесни примери. Освен това законът трябва да преследва само поведението, което се смята за престъпление и при възрастните. Сега от децата искаме много повече неща, отколкото от възрастните. При децата до 14 г. трябва да се засили по-скоро работата по защита, а не да се търси отговорност.

- Това обаче означава да имаме развита мрежа от социални услуги, а ние все още ги нямаме.

- Да, и те трябва да са малко по-специфични. Да могат да помагат на децата и юношите и да ги връщат отново в обществото. Става дума да създадем преди всичко едни смесени екипи от психолози, възпитатели и социални работници. Всички те да наблюдават децата и да са специализирани за различните отклонения в поведението. Например в Швейцария има центрове, в които се предлагат услуги в зависимост от проблемите на детето. То ходи в общообразователното училище, но след това експерти работят конкретно с него. А някои от услугите са предназначени за цялото семейство. Срокът за престой е различен, за по-проблемните деца има специално обучени приемни семейства, които ще се грижат известно време за тях. Такъв център може да предостави над 52 услуги.

- Почти 80% от нашите деца в интернатите са там заради кражба. Кои са причините за това?

- Наистина това е едно от най-честите им престъпления. Причините може да са различни. Много от тях идват от бедни семейства и това също може да е едно от обясненията за поведението им. Не че семейството няма ценности, а просто има финансова нужда. Поначало не можем да обсъждаме съдбата на нито едно дете, ако изолираме събитията в самото семейство.

- Правителството вече прие програма, която предвижда извеждане на всички деца от различните домове и връщането им в семейството и в обществото. А каква ще е съдбата на интернатите?

- До 15 години ще се опитаме наистина да изведем всички деца от различните институции. От 2001 година насам вече сме намалили техния брой почти с 40%, като сме ги върнали сред близки или в нов тип домове. Но ако избързаме да закрием интернатите, а не можем да предложим никакви грижи за тези деца, на практика няма да им помогнем. Това дори ще стане много по-опасно за всички - и за децата, и за общността. Освен това първо трябва да създадем система, която ще ги подкрепя. Една от идеите ни е вместо досегашната Комисия за борбата с противообществените прояви отделите към Агенцията за социално подпомагане да формират общи екипи за тази работа.

- Министър Младенов обеща до края на годината да имаме нов закон за детето. Но сегашният не е толкова стар. Какво налага писането на новите текстове?

- Миналата година наистина имаше промени. Мисля, че законът за закрила не е най-лошият. Той е добър, създаден е през 2001 година и дори Комитетът на ООН ни похвали заради него. Но обществените отношения така са се развили, че е необходимо неговото надграждане и една по-цялостна реформа. Това, което ми се иска да бъде по-обстойно разгледано и да влезе в новия закон, е по-отговорното родителско отношение. А трябва да предвидим наказания за хората, които занемаряват своите деца. В момента детето има някакви права, но задълженията на родителите изобщо не са ясно разписани. Нужна ни е една сериозна родителска отговорност. Освен това трябва да помислим и за реформиране на системата за закрила. В момента има различни институции, които би трябвало да се грижат за децата, но последните няколко случая ни принудиха да подпишем специално споразумение между тях, за да има координация. Местенето на отдели към една или друга служба няма да реши проблемите. Иска ми се в нормите да вкараме по-съвременната концепция за работата по конкретен случай, да свържем подпомагането със социалната работа. Има семейства, в които децата попадат в риск само защото самите родители имат проблеми. Ако помогнем на семейството, ще помогнем и на децата. Трябва да се засилят и контролните функции на органите за закрила. За разлика от лекарите например, които вече са задължени да съобщават за всяко дете в риск и могат да бъдат глобени, ако не го правят, ние не можем да разпоредим дори глоби. Нашите експерти като открият нарушение в някое училище, пишат на министъра на образованието, за да вземе той административни мерки.

- Какво правим с децата с увреждания? По света все повече те растат сред своите връстници.

- Действително има големи спорове кой закон да урежда проблемите им - Законът за закрила на детето или Законът за интеграция на хората с увреждания. Вярвам, че ние трябва да върнем тези деца към нормалния живот, а закрилата да оставим само ако се намират в някаква опасност. Според европейските експерти закрилата се налага само ако самата среда е рискова и те трябва да се изведат от нея. Но мисля, че тази промяна ще е една от най-трудните, защото не знаем дали самото общество е готово да ги приеме. В Брюксел казват: в новите страни членки ще кажеш, че няма деца с увреждания, докато в старите те са навсякъде. А това е просто защото при нас те са скрити, докато в развитите страни са напълно интегрирани. Дали сме готови всички ние за това? Трябва да се говори на хората за този проблем. Случаят с кучето Мима е показателен какво може да се направи с общественото мнение. Сега опитваме да пуснем на пазара играчка кукла с увреждания. Ако родители и деца я приемат, по-лесно ще повярват, че тези деца са като всички останали, че са хора. Моята мечта е в центъра на София да има супермаркет, в който да ни обслужват хора с интелектуални затруднения, както има в Европа. Това ще означава, че сме ги приели и сме им осигурили нормален живот.

- С какво планирате да започнете?

- Големият ни проблем сега са бебетата. Твърде много пеленачета все още се изоставят на държавата. Трябва да направим така, че те да стават все по-малко. Заради това ще усилим подкрепата на майките преди и по време на раждане, подкрепата и за децата с увреждания, на семействата във високо рисковите общности. Не сме само ние, в Чехия например институциите също отглеждат близо 20 000 деца. Малко страни са успели да закрият всички свои социални институции. Вече имаме стратегия, която казва какво трябва да се случи през следващите 15 г., сега пишем план за действия, който ще уточни как това ще се случва. Европа наистина чака да види какво ще направим. Рядко се случва, но тези дни ни похвалиха. В Брюксел ни казаха, че очакват България да им покаже модел как парите се харчат в интерес на децата. Освен това трябва да усилим приемната грижа, да осигурим услуги и за кандидат-осиновителите, защото сега почти няма такива у нас.

- В момента обаче осиновителите са повече от децата?

- Да, има какво да се реформира и там. Да не забравяме, че от 2003 година насам почти 5900 деца вместо в домовете вече живеят при близки и роднини. Очевидно тази форма е подходяща за нашата страна и работи добре. Като говорим за кампании, когато се набираха средства за помощ на Хаити, ни се обадиха много хора, които искаха да осиновят дете от този далечен остров. Значи българите са достатъчно чувствителни. Просто трябва да се научим да им говорим.