Приютите са отживелица

Не трябва изобщо да има възможност да се изостави дете, казва Надя Шабани

Теодора Йолчева, в-к Стандарт, 09 декември 2009

Поредната трагедия в детски дом разтърси страната през изминалата седмица. Равносметката от поредната небрежност на възрастните са три погубени детски живота. Какво ще направи държавата за изоставените хлапета, стана ли приют мръсна дума и каква е алтернативата на интернатите - попитахме председателя на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани.

- Г-жо Шабани, през изминалата седмица цялата страна отново беше потресена от инцидент с деца от социален дом. Какво е положението в Крумовград в момента, какво се случва с останалите деца?

- Отидохме веднага след като получихме сигнал за инцидента - министър Младенов, зам.-министър Симеонова, представители на Агенцията за социално подпомагане. Това, което беше най-важно за нас в този момент, е да се погрижим за останалите деца. Две от загиналите имат братче и сестриче в същия дом, както знаете. Затова и повикахме екип от психолози и психиатри, които да извършат тази кризисна интервенция и да помогнат на останалите деца, както и на останалата част от персонала да преодолеят по възможно най-лекия начин случилото се. Освен това направихме стъпките, по които трябва да продължи работа този център за настаняване от семеен тип, разпределихме кой какво трябва да прави. Наш служител остана там до понеделник, за да се върнат максимално бързо всички към нормален живот.

- Министър Тотю Младенов заяви непосредствено след трагедията, че ще издаде предписания за по-строг контрол върху социалните заведения за деца. Какви мерки всъщност могат да бъдат предприети, за да няма такива инциденти?

- Това, което смятаме да направим заедно с Агенцията за социално подпомагане, е да изпратим предписания до общинските кметове, за да спазват Закона за закрила на детето и да се затегне режимът на влизане в тези социални заведения, да се грижат за сигурността на поверените им деца. Трябва всички директори да знаят, ако децата работят някъде, и да предприемат мерки. В случая в Крумовград децата са заявили, че отиват в близък интернет клуб - те имат право на свободно движение, това не е затвор. Възпитателите са се опитали да се свържат с трите момчета. Те са закъснели с половин час, останалите деца тъкмо са започвали да се хранят. Доколкото разбрах, това, което момчетата са внесли, не е било с големи размери, или поне така твърдят възпитателите. Сестричката на едно от загиналите момчета го е попитала какво носят, но той й отговорил: "Не те интересува". Следствието ще каже доколко тази версия отговаря на истината.

- От години се говори, че тези проблеми могат да бъдат изначално разрешени, ако домовете за деца престанат да съществуват. Кога ще стане това?

- Това не само е наш приоритет, но и обществото е готово да приеме, че домовете не са адекватна грижа. Те не просто трябва да бъдат закрити. Трябва да се види какви мерки трябва да се предприемат по отношение на това, семействата изобщо да не изоставят децата си. Ето например загиналите в Крумовград момчета имат семейства, живи родители. Поради различни проблеми - дали бедност, дали защото са създали нови семейства - те поверяват децата си на грижите на държавата. Тоест първото нещо е да се осигури подкрепа на подобни семейства. Следващата стъпка е да се създадат подходящи условия за децата с увреждания. Ако се налага да се създадат резидентни услуги - това да са не големи домове, а малки жилища от семеен тип. Вече имаме политически документ, който обвързва усилията на всички институции, които участват в този процес.

- Какво предвижда той?

- Мерките са разписани, въпросът е да има конкретни стъпки по години. В петък ще ги обсъдим - първо, със специализираните неправителствени организации, второ - с общинските власти. Ще започнем от домовете за деца с увреждания, със създаване на алтернативи за тяхната грижа. Ще се опитаме да развием възможностите за интеграция на тези деца обратно в семействата им, различни форми на приемна грижа също. Но първо ще се направи оценка на всяко дете конкретно. Няма калъп, по който да се действа при всички. След като изградим дневни услуги, като последна стъпка за децата, които нямат друг вариант, ще изградим малки жилища от семеен тип - както беше в Могилино.

- Имате ли данни защо родителите изоставят болните бебета? Дали защото не могат да им осигурят адекватна медицинска грижа, или защото у нас на децата с увреждания все още се гледа като на нещо срамно?

- Не можем да виним само родителите, проблемът е на цялото общество. Действително голяма част от тях оставят децата си, защото не могат да им осигурят добро медицинско обслужване. Сигурни сме, че ако се предоставят добри дневни услуги, здравна грижа, психологическа помощ, обучение за родителите, нещата ще се подобрят. Започваме още през 2010 г. с финансиране на два проекта по оперативните програми "Регионално развитие" и "Човешки ресурси" на обща стойност над 40 млн. лв.

- Според проучване, представено наскоро, сравнително малък брой българи са склонни да приемат дете у дома. Повечето изтъкват като причина ниското възнаграждение. Има ли възможност това да се промени?

- Увеличаване на парите за приемно родителство през следващата година едва ли ще има. Ще предприемем мерки обаче в други отношения - например увеличаване на обученията за родители. До момента има само 218 професионални родители. Има обаче и друга тенденция, която показва много висока популярност на настаняванията при близки роднини - 5190. Т.е. можем да мислим в посока това да стане форма на приемна грижа и тези хора да получават допълнителна подкрепа под формата на обучения.

- Напоследък от Агенцията за закрила на детето обръщате особено внимание и на детската безопасност в интернет. Мрежата ли е новата голяма заплаха за здравето и безопасността на хлапетата?

- Със сигурност това е една от най-големите заплахи за тях. Контролът върху Мрежата е много ограничен, а това е един от основните начини за комуникация и получаване на информация, децата дори гледат тв онлайн. Ние трябва да видим как да намалим опасността от това. Голяма част от информацията, разбира се, е полезна за тях. Друга обаче води към увреждания. Що се отнася до криминализиране на опитите за интернет блудства върху деца - аз съм "за" всичко, което затяга контрола. Макар че много трудно се проследява доколко в резултат на интернет общуване се е случило дадено посегателство. Ние се опитваме да водим повече позитивна кампания, да идентифицираме опасностите, да казваме на родителите не какво да правят, а какво трябва да имат предвид при това поведение на децата. Не е подходът родителите да забраняват интернета. По-скоро трябва да разберат децата си, да помогнат на децата сами да разпознават проблема - кой говори от другата страна и какви послания изпраща.

- Наскоро бе открит горещ телефон за проблемите на децата, който е подкрепен от кампанията на "Стандарт" "Милост за децата". От какво най-често се оплакват малките?

- Най-големият процент - около 70 на сто, са емоционалните проблеми от най-различен характер. От любовните драми, през разочарованието, до скарването с приятели. 7665 е общият брой на обажданията към днешна дата. Около 2059 от получените обаждания са шеги, затваряне на телефона. Дори и фактът, че са се обадили и са мълчали обаче, значи споделяне на някаква емоция и е по-добре така, отколкото това да се изкара например на улицата или вкъщи. Нашите оператори издържат. 1767 са осъществените разговори. По-голям е броят на тийнейджърите, отколкото на децата до 12 години. 65 на сто от позвънилите са момичета, а 35% - момчета. Нашите психолози си обясняват това с факта, че в тази възраст момичетата са по-освободени в общуването си. 12% от обажданията са на деца, чиито родители са разведени или пък преживяват развод. Често тийнейджърите питат как да преодолеят мъка от романтична раздяла или как да се разделят с настоящия си партньор. Има, разбира се, оплаквания от сексуално и семейно насилие. Търсят ни и родители за съвети как да се справят с конкретен проблем, понякога педагози. Най-често майките и татковците искат от нас съвети как да получат родителски права върху децата при развод, без обаче да знаят, че това не влиза в нашите правомощия и че не можем да сме арбитър. За детето е най-лесно да вдигне телефона. Те са отворени към споделяне, но възрастните по различни причини не са склонни да чуват. Загубената комуникация е една от основните причини за голяма част от проблемите, с които родителите се сблъскват после.