ПРАВИЛА, ЗА ДА СИ В БЕЗОПАСНОСТ В МРЕЖАТА
„Часовете пред компютъра и в мрежата са полезни и приятни за всички нас. Прекарваме времето си като се забавляваме, научаваме много неща, развиваме въображението и рефлексите си. Участваме във виртуални срещи, създаваме интересни контакти, посещаваме непознати и нови светове. Така времето ни лети неусетно, а и често си спестяваме много усилия като бързо събираме информация и решаваме задачи в ежедневието си. Продължителният престой в онлайн среда обаче съвсем не е безопасен за емоциите, психическия ни комфорт и за физическото ни здраве. Ето защо тук на едно място сме събрали ценни съвети и правила, които ако се спазват, ще предпазят и малки, и големи от неприятности. Лесно е – запомняме ги и се пазим. Може да ги предадем в помощ на своите близки и познати. Ако всички спазваме правилото да не правим на другите това, което не искаме да се случи на нас, ще имаме един чудесен и полезен свят за сърфиране в интернет.“ – д-р Елеонора Лилова, председател на ДАЗД.
Тези правила са разработени от Държавната агенция за закрила на детето, в партньорство с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, Национален център за безопасен интернет, Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – София-град, ръководители на образователни институции от Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование на Р България.
Целите на правилата са да се:
- гарантира правото на детето/учениците на достъп до подходяща информация и материали в мрежата;
- осъществи превенция и синтезира на едно място информацията за опасностите в интернет;
- предоставят конкретни насоки за закрила на детето и безопасно поведение в компютърната мрежа в детската градина и в училище и в интернет;
- подобри координацията и отговорностите на участниците и/или всички заинтересовани страни.
Отговорността за гарантиране правата на децата и защита на техните интереси е споделена отговорност между семейството, обществото и държавата, чрез нейните органи и институции. Въпреки това, тази отговорност е разпределена, като тя се пада приоритетно на семейството, по-специално на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, при които детето е настанено, тогава когато е била предприета мярка за закрила по отношение на него. Отчитайки трудовата ангажираност на родителите, в някои от случаите и трудностите, които изпитват в отглеждането и възпитанието на детето, в основополагащия международен акт за правата на детето Конвенцията на ООН за правата на детето, както и в редица нормативни актове от националното ни законодателство, е посочено как обществото, социалните и образователните институции, и държавата изпълняват тези свои отговорности за оказване на адекватна подкрепа на семейството, за закрила на детето и за защита на неговите права и интереси.
Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, родителите имат първостепенна отговорност за осигуряване висшите интереси на детето да бъдат първостепенно съображение. Родителите или, според случая, законните настойници, попечители или други лица, при които детето е настанено, носят отговорност за отглеждането и развитието на детето.
Държавата, чрез нейните органи, трябва да предприеме подходящи стъпки, за да подкрепи родителите при изпълнението на техните отговорности. Ако някои родители не могат или се затрудняват, то в тези случаи се намесват отговорните държавни институции, за да осигурят спазването на правата на детето и задоволяването на неговите нужди. Задължение на държавата е осигуряване развитието на институции, заведения и услуги. В тази връзка ролята на образователните институции е изключително важна и ключова. Те могат да допринесат за обучението и превенцията на рисковете не само на децата, но и на родителите, като по този начин могат да имат двойна полза за децата. В тази посока настоящите правила, дават основни познания за опасностите, които крие виртуалното пространство с цел осигуряване закрилата на детето от вредни за него информация, материали и контакти.
