в-к "Телеграф", Председателят на Държавната агенция за закрила на детето Офелия Кънева: Съпрузи си мъстят с децата при развода

15.07.2016г.

- Госпожо Кънева, какво предприе Държавната агенция за закрила на детето, след като се появиха сериозни съмнения за насилие в центъра за настаняване от семеен тип в Шумен?
- В момента там проверката тече. Получавам всякакви неформални сведения. Отвсякъде. Първо трябва да констатираме имало ли е насилие, защото много често се злоупотребява с това. Да се дефинира цялата ситуация чрез събиране на информация от абсолютно всички - разговори с децата, съседи. После да видим какво е нужно да се направи. Ако се докаже, че някой е навредил на дете, цялата тежест на главата ще му бъде стоварена.
- Какви проблеми има в новоразкритите центрове от семеен тип?
- Колегите от ДАЗД в продължение на четири месеца провеждаха проучване с представителите на всички новоразкрити центрове за настаняване от семеен тип. Защото пред персонала има много предизвикателства. Той не беше достатъчно подготвен да ги посрещне. Продуктът е един практически наръчник за професионалистите, които работят в центровете. Той е лесен за ползване, като телефонен указател, има ясни инструкции. В момента е даден за съгласуване с Агенцията за социално подпомагане.
- Казахте, че има злоупотреби, когато става въпрос за насилие над деца. Какво имате предвид?
- Става въпрос за разводите. Това е масова практика. Имам усещането, че над 90% от разводите минават задължително през чутовни обвинения в насилие на едната страна срещу другата на гърба на детето. Това е масова тенденция в последните години и адвокатите умело съветват своите клиенти как да подават сигналите, какво да правят, какви ключови думи да използват. Колегите от Отдела за закрила на детето разпознават от вратата поредния фалшив сигнал за разправия между майка и татко на гърба на детето. Много е масово, администрацията се занимава с това ежедневно. Това е такова кипене на безсмислен труд, защото в същото време можем този ресурс да го насочим към деца, които наистина са жертва на насилие и имат нужда от подкрепа. Огромен ресурс се хвърля за една чисто юридическа разправия. И тя обикновено е имуществена. В масовите случаи самите родители забравят, че тя е в ущърб на собственото им дете. Става въпрос за натриване на носа - ти ще живееш с друга, аз ще обясня как изнасилваш дъщеря си. Вторият пример за злоупотреби е разправията между колеги. Две лелки като се скарат, не могат да се разберат, директорката не взима страна и едната подава сигнал за насилие над децата срещу другата. И именно това е едно от нещата, които се проверяват и Шумен. Много е вероятно там да има и такъв елемент. Ще видим.
- Какво показват данните за насинените деца?
- Една тревожна тенденция е, че спрямо предходните години има 20% ръст при насилието между деца. От дете на дете, което е много сериозен дял.
- На какво се дължи това?
- Много лесно е да посоча трудния живот, нехайните родители. Може би администрацията е започнала да брои по-добре случаите. Това също може да е обяснение н а този невероятен ръст. По-трудно живеят хората, да, това създава агресия. Че не сме чувствителни към агресивността между децата -това е обществена тайна. Борейки се за това да осигурим по-добър живот, губим възможност да сме повече до тях. Но обществото не предлага много варианти да сме до тях. Като цяло ситуацията не е добре синхронизирана. Убедена съм, че родителите в момента се чудят какво да си правят децата през ваканцията. Защото няма достатъчно детски лагери. Дори и да ги имаме, не са достъпни за всички. Спортните клубове не предлагат универсални решения за всички деца. Клубовете по интереси не са навсякъде достъпни. Оставаме на телевизора, бабите, съседите... А това не е достатъчно адекватно за всяко дете. Ние трябва заедно да помислим какво още можем да дадем на децата, не само през ваканцията, през цялата година. Те се развиват много бързо, изненадват ни всеки ден с адекватни предложения. А ние трябва да сме адекватни в комуникацията си с тях. Какво им предлагаме, трябва повечко да се постараем.
- Какъв е ефектът от т.нар. сини стаи?
- Много искам навсякъде, където има информация, събирана от деца, да има възможност максимално близо до тях да има налична синя стая. Тази практика беше лансирана в България от неправителствени организации при добро сътрудничество с правителството. Много ми се иска да прегърна тази идея и искам да помогна на практиците да направим заедно следващата крачка. Да съдействам на ниво държава да има повече сини стаи в страната. По отношение на статистиката. Имаме цифри от националната телефонна линия 116 -111 за периода от май 2015 г. до май 2016 г. Приети са 101 578 обаждания, които са свързани с консултация или подаване на сигнал на насилие над деца. От тях 40% са деца, 60% са възрастни. Много родители ползват тази линия, което е похвално. Това означава, че сме успели добре да наложим тази практика. Направени са 11 231 консултации, правят се по 1000 консултации месечно. Като извършители най-често се посочват родителите.
- Могат ли лесно хората, които работят с деца, да разпознаят кога те са насилвани?
- Децата, които са насилвани, рядко признават за това. Ето защо професионалистите -учители, треньори, педагози, лекари, които са около децата, трябва да бъдат подготвени и специализирани да разпознават индикации на насилие. Има традиционни признаци - детето започва да пелтечи, става тихо, свива се в ъгъла или става твърде агресивно. Това може да бъде сигнал за дисхармония в душата на детето. Необходима е обаче професионална подготовка, за да се разпознае насилието. Сега ми предстоят разговори с всички вузове , за да разработят програми, в които професионалисти да се ангажират с поддържащо обучение, специализирани курсове. Защото един начален учител може да е най-добрият професионалист, но въпреки всичко може да не успява да разпознава дете, което е жертва на насилие. Това не го прави лош учител, а ние сме склонни да го нарочим, защото не е сигнализирал навреме. Затова ми се иска университетите да разработят спецкурсове - тримесечни, шестмесечни, които са тематични, за лекарите, за медицинските сестри, за учителите. Истината е, че много специалисти търсят тази възможност, а тя в момента не се предлага адекватно. Всеки човек, който трайно работи с деца, вижда, че не е подготвен да разпознае насилието. Защото ако се намесим навреме, може да овладеем критичността, която всяко насилие създава и провокира у едно дете. После щетите са по-дълбоки и изискват страшно много време.
- Казахте, че децата най-често се оплакват от родителите си...
- Да. За физическо насилие за година са проведени 375 консултации от националната телефонна линия за деца. За психическо насилие имаме 81, за пренебрегване имаме 161 консултирани, 32 са за сексуално насилие и 79 други. За извършител 506 пъти е посочен родителят. Друг роднина - 77, учител - 7 пъти, познати или съсед - 55, друго дете -52, непознат - 10. Често насилието е описано като насилие, но е някоя невинна детска случка -разправа за момче например. Системното поведение обаче е видимо, ясно е, че има проблем, и там трябва да се намесваме.
- В края на юни се проведе заседание на Съвета на децата. Имаше идея за детски омбудсман. На какъв етап е реализацията й? - Госпожа Мая Манолова предприе ходове в тази посока. Прие инициативата и го реализира. Имаме среща другата седмица. Тя сформира специална дирекция за правата на детето. Като цяло предложенията на децата са много адекватни. Затова разписах писма до абсолютно всички органи по закрила на детето, където са техните препоръки. Давам пример. Съветът на децата разгледа концепцията за реформа в осиновяванията. И даде много точна препоръка към нас като администратори. Тя беше в осиновителния процес - да осигурим до детето, което се осиновява, друго, което вече е преминало процедурата. Изключително ефективно, моментално може да бъде въведено и ще бъде въведено. Аз се ангажирах да дам повече тежест на този орган. Първо, политиката за деца, която се кове в България, трябва да минава на съгласуване през Съвета на децата. А по време на моите пътувания вече ме придружава представител на Съвета на децата. Всеки месец пък негов член има поне по две представяния в централни администрации.

Като всяко дете по света, ти имаш права и те са гарантирани от държавата, в която живееш.

Въвличане на деца в политическа дейност е законово нарушение.

Реализирани инициативи, програми и проекти в защита на децата на България

 

Конвенцията за правата на детето на ООН е най-ратифицираният акт в целия свят. Тя поставя стандарти за образование, медицинска грижа, социални услуги и задължава държавите членки да защитят специалните права на децата, така че да могат децата да постигнат своя потенциал в един по-сигурен и мирен свят.

 

В рамките на своите правомощия председателят на ДАЗД организира проверки относно спазване на правата на детето и критериите и стандартите за социални услуги за деца, определени с Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.