ДАЗД представи в Народното събрание визията на новата Национална стратегия за детето 2019-2030

23.11.2018г.

 

 

При огромен интерес от страна на представителите на правителството, председатели и членове на парламентарни комисии и неправителствени организации, премина презентацията на визията на новата Национална стратегия за детето 2019-2030г. от д-р Елеонора Лилова - председател на ДАЗД. На събитието, което се състоя на 21-ви ноември 2018г., в зала "Запад" в сградата на Парламента, присъстваха: Славчо Атанасов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Деница Сачева – зам.-министър на образованието и науката, Стефан Балабанов – зам.-министър на вътрешните работи, Юрий Щерк - зам.- министър на външните работи, д-р Скендер Сила – ръководител на българския офис на Световната здравна организация, д-р Джейн Муита – представител на УНИЦЕФ за България, представители на неправителствени организации и медии. Съветът на децата към ДАЗД беше представен от Йоана Захариева, почетен председател. Модератор на събитието бе журналистът Надя Обретенова.

Събитието, чиито организатори са ДАЗД в партньорство с УНИЦЕФ, се проведе по случай 20-ти ноември – Деня на правата на детето и 29 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето. Събитието откри г-н Славчо Атанасов, председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на 44-то Народно събрание. В своето изказване г-н Атанасов обърна внимание на доброто сътрудничество с ДАЗД, като отбеляза, че сформираната работна група с участието на представители на министерствата и 32 неправителствени организации успешно е извършила преглед на законодателството, свързано с прилагането на политиките за децата и е изготвила законодателни предложения, които ще наложат промени в 6 основни закона. След провеждането на кръгла маса, организирана от ДАЗД и Комисията на Народното събрание, за обсъждане на предлаганите промени, те ще бъдат предоставени на ресорните министерства за внасяне в Министерския съвет. Несъмнено, законодателната рамка, засягаща правата на детето се нуждае от актуализиране. В световен мащаб са се наложили нови практики и понятия, свързани с детското развитие – като медиацията, споделената родителска отговорност. Не само училището трябва да се свързва с възпитанието на детето, а да се отреди съществено място на семейната среда. Г-н Атанасов посочи, че развитието на детето може да бъде пълноценно само ако се реализира чрез въздействието на обществото, училището и семейната среда. В заключение, във връзка с предстоящата работа по промяна на законодателството, свързано с правата на децата г-н Атанасов посочи, че всички промени се приемат нееднозначно от обществото, затова в партньорство с държавните институции трябва да се провежда широка информационна кампания. Г-н Атанасов пожела на участващите ползотворна дискусия, свързана с представянето на Националното социологическо проучване „Гласовете на децата“ и напредъка по разработването на Националната стратегия за детето.

Кратки изказвания, свързани с отбелязването на деня на подписването на Конвенцията за правата на детето, значимостта на този международен акт и предстоящите представяния във втората част на срещата, направиха д-р Джейн Муита – Представител на УНИЦЕФ-България, д-р Елеонора Лилова, председател на ДАЗД и заместник-министър Юрий Щерк.

След като бяха оповестени резултатите от националното социологическо проучване на УНИЦЕФ сред деца и младежи – “Гласовете на България”, д-р Елеонора Лилова – председател на ДАЗД представи визията на новата Национална стратегия за детето 2019-2030г. Тя се разработва на основание  чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето и вследствие на решението на Националния съвет за закрила на детето от заседание, проведено на 9.05.2018 г.

“Основна цел на новия стратегически документ е да обедини усилията на публичните институции и гражданското общество за разработването на работещ документ, чрез който да се създадат достатъчни гаранции за упражняването на права и условия за развитието на потенциала на всяко дете в България.  Националният стратегически документ се изработва в партньорство с всички заинтересовани страни чрез широк консултативен процес. Изходната позиция при изготвянето на документа е гарантирането на всички права за всички деца. В основата е разбирането за детето като личност, носител на права.

Изготвянето на Националната стратегия за детето /2019-2030 г./ се осъществява по две направления посредством: обмен на информация в рамките на междуведомствена група към Националния съвет за закрила на детето, създадена с тази цел, и провеждане на широк консултационен процес с всички заинтересовани страни. Визията за новия стратегически документ – създаване на възможности за гарантиране на упражняването на всички права за всички деца, и развитие на потенциала на всяко дете в България в подкрепяща, насърчаваща и сигурна среда. Визията очертава крайната цел, към която се стремим.

Посочените тематични области  –  Здраве и здравословен начин на живот; Семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот; Качествено образование за всички деца; Сигурна среда и достъп до правосъдие; Отдих и свободно време/детско всекидневие са дефинирани в резултат на получените предложения от заинтересованите страни, задълбочен анализ на националните приоритети и сфери на въздействие и ангажиментите, произтичащи от международните документи. Структурата на стратегията се основава на различните жизнени периоди в цикъла на детството /от зачатието до юношеството/, като се цели създаването на условия за подкрепа на детето и семейството чрез развитието на подходящи социални услуги.

Подход, следващ жизнения цикъл позволява интервенциите на държавата да бъдат насочени към децата и семействата в точния момент, в който те се нуждаят от тях. Също така, по този начин те отговарят в по-голяма степен на нуждите на детето – а тези нужди са съвсем различни в различните му възрасти. Едни и същи решения не биха могли да се приложат и към 3-годишно дете, и към 16-годишен младеж. Това ни дава възможност да се дистанцираме от начина, по който до сега са планирани подобни документи, които следват по-скоро секторното разпределение, без да има опит за интегриране на политиките – а това е едно от най-важните неща, които се опитваме да постигнем. Подходът за жизнения цикъл дава възможност да планираме по интегриран начин.

 

Стратегията предлага един визионерски подход с достатъчен времеви хоризонт, ориентиран към глобалните цели на обществото, потвърждаващ ценността на реализиране на човешките права за всяко дете и устойчиво повишаване на неговото благосъстояние.”  Това са основните акценти от представянето, което д-р Елеонора Лилова направи, на визията на новата Национална стратегия за детето. След представянето на Националната стратегия участващите бяха поканени да изразят мнения по направените представяния.

Морис Гринберг - „Фондация Асист – подпомагащи технологии “ – В своето изказване г-н Гринберг отбеляза удовлетворението си в качеството на член на Националния съвет за закрила на детето и член на работната група за разработването на новия стратегически документ, че предложенията на неговата организация са взети предвид при разработването на документа, и че е поставен акцент в него на развитието на дигитални умения, които са особено важни за децата с тежки увреждания.

Анина Чилева – НЦОЗА – Изрази задоволство от цялостната визия за новия документ и отбеляза, че е изключително важно междусекторния подход да бъде застъпен във всички тематични области. Г-жа Чилева даде пример за обвързаност, която трябва да бъде постигната при разписването на целите в областите образование и здравеопазване, или образование и пазар на труда. Г-жа Чилева предложи създаване на малки групи, които да работят фокусирано върху изготвянето на мерки на хоризонтално ниво, да бъде постигнато преплитането на политиките за детето и обвързването им с конкретни дейности за изпълнението им. Разбира се, постигането на междусекторно сътрудничество е труден процес, но само в този случай изпълнението на заложеното в стратегическия документ е възможно, като се отчита най-добрия интерес на детето, най-близо до него.

Иванка Шалапатова – фондация „За нашите деца“ – поздрави д-р Лилова за това, че вече има цялостна визия за Националната стратегия и че са взети предвид предложенията на гражданския сектор. Г-жа Шалапатова констатира добрия диалог и чуваемост, както в рамките на НСЗД, така и при обсъждането на въпроси, свързани с децата с представителите на местната власт. Г-жа Шалапатова обърна внимание на това, че трябва да се търсят добрите новини и позитивния пример. Като такива посочи, че следващата година ще разполагаме с Национална стратегия и ще започне работата по Закона за детето.

Мария Стойчева – фондация „Асоциация Анимус“ – Представеното изследване на УНИЦЕФ  предизвика много въпроси и е важно да се говори, както за позитивните промени и нагласи на децата, така и за техните проблеми. В този смисъл г-жа Стойчева посочи, че независимо, че процентът на щастливите деца е нараснал чувствително през 2018 г., също така е висок  процентът на децата, които употребяват психотропни вещества. Дали ако децата са щастливи в действителност, те ще търсят възможност да избягат от действителността, като прибягват към употребата на наркотици. Г-жа Стойчева в заключение пожела на присъстващите това да е първата от поредица срещи, на които ще бъдат представяни изследвания по важни въпроси, свързани с формиране на политиките за децата. Мария Стойчева отбеляза доброто партньорство с ДАЗД във връзка с Националната телефонна линия.

 

 

Като всяко дете по света, ти имаш права и те са гарантирани от държавата, в която живееш.

Въвличане на деца в политическа дейност е законово нарушение.

Реализирани инициативи, програми и проекти в защита на децата на България

 

Конвенцията за правата на детето на ООН е най-ратифицираният акт в целия свят. Тя поставя стандарти за образование, медицинска грижа, социални услуги и задължава държавите членки да защитят специалните права на децата, така че да могат децата да постигнат своя потенциал в един по-сигурен и мирен свят.

 

В рамките на своите правомощия председателят на ДАЗД организира проверки относно спазване на правата на детето и критериите и стандартите за социални услуги за деца, определени с Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.