Становище на ДАЗД относно събарянето на незаконни къщи в горски масив до Парк „Аязмо” на гр. Стара Загора и необходимостта от предприемане на мерки и действия по отношение на децата, които живеят в тези домове

24.07.2014г.

Преди няколко дни станаха обществено достояние случаите на семействата в гр. Стара Загора, чиито незаконно изградени постройки - къщи в горски масив до Парк „Аязмо” се събарят по силата на съответното разпореждане на кмета на общината.

В такива случаи на преден план се поставят два въпроса – къде отиват тези семейства и какво ще се случи с техните деца? Доколко всички компетентни органи и институции са си свършили отговорно работата, за да се избегнат такива моменти, които са свързани с много загуби, не само материални, но и емоционални, породени от продължителното местопребиваване там и изградените контакти и начин на живот?

Конвенцията на ООН за правата на детето, в чл. 27, прогласява основно право на всяко едно дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Безспорна е първостепенната отговорност на родителите или другите лица, отговорни за детето, да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Именно в този основополагащ межународен акт в сферата на правата на детето е записано, че когато родителите нямат необходимите условия или средства, държавата трябва да ги подпомогне при изпълнението на техните задължения, включително чрез предоставяне на материална помощ като храна, облекло и жилище. В чл. 27, т. 4 е регламентирана ролята на държавата при възникнала такава необходимост да предоставя и съответните програми за подпомагане, като целта е именно да се подкрепи закрилата на децата и осигуряването на тяхното благополучие.

Навсякъде по света все още деца страдат от липсата на подходящи жилища или са бездомни, това е глобален проблем, за справяне с който и у нас трябва да се търси съответното решение, за да бъдат гарантирани правата и интересите на децата.

По казуса в гр. Стара Загора става ясно, че тези семейства са се установили преди много години да живеят в горския масив до Парк „Аязмо”, оформили са приетото в обществото наименование „гето”, с неговите специфики - проблеми от комунално-битов характер; безработица на общността, която пребивава там; липса на гражданска регистрация, което от своя страна е предпоставка за невъзможност да бъдат обект на социално подпомагане с финансови помощи и редица други проблеми. Съгласно плана за събаряне, на лицата с адресна регистрация в гр. Стара Загора при заявена жилищна нужда и ако отговарят на условията, ще бъдат предоставени общински имоти за ползване. Всички останали семейства ще бъдат насочени да се обърнат към общинските администрации, на чиято територия са адресно регистрирани.

Неясни остават предприетите от местните власти през изминалите години действия за ограничаване на процеса на самонастаняване и незаконно строителство, както и за подкрепа на тази група население. Предвид увеличената мобилност на населението през последното десетилетие, естествен е процесът на промяна на местоживеенето, с цел активно търсене на работа и гарантиране на по-добър стандарт.

Лошият опит от миналото - т.нар случай на „блок 20” в гр. Ямбол не е взет предвид и настоящата ситуация показва, че сме изправени пред съвсем идентична хипотеза, при която съществуват редица рискове за децата и техните семейства, особено в случай, че подлежащото на събаряне жилище е единствено за тях. В тази посока, считам, че към принудително извеждане от незаконни постройки следва да се пристъпва само, ако действията на публичните власти са съобразени с международните и европейските правозащитни стандарти, с предварително разработен план, с конкретно разписани ангажименти и срокове за изпълнение. Към такава стъпка следва да се прибягва само в изключителни случаи. Когато не може да бъде избегнато извеждането и когато на хората се отнема единственият дом, задължение на властите е да намерят компенсации и да предложат алтернативно жилищно настаняване /Решение по дело Йорданова и други срещу България по Жалба № 25446/06. на Европейския съд по правата на човека/, за да не се допусне нарушаване на човешки права. В този смисъл е и становището на Омбудсмана на Р България.

Преди да се пристъпи към принудително изселване е необходимо да се изпълнят основните принципи и насоки за развитие на основа изселване и преместване на ООН, а именно предварително подходящо уведомление до всички потенциално засегнати лица; ефективно разпространение от страна на органите на съответната информация в аванс, включително предложени цялостни планове за презаселване, насочени конкретно към защита на уязвимите групи; разумен срок за обществен преглед за коментари и/или възражения срещу предложения план; осигуряване на възможности и насочване на усилия за улесняване на предоставянето на правна, техническа и друга помощ на засегнатите лица за гарантиране на техните права и др. Следвайки насоките на ООН, обявлението за изгонване, трябва да съдържа подробна обосновка за решението, за отсъствие на разумни алтернативи или пълни подробности за предложената алтернатива; а когато не съществуват алтернативи, се описват всички предвидени мерки, за свеждане до минимум на неблагоприятните последици от изселването.

Преди всяко решение за изгонване, властите трябва да докажат, че изгонването е неизбежно и е в съответствие с международните ангажименти за защита на човешките права и на общото благосъстояние.

Предвид гореизложеното и предвид създалата се обстановка, предлагам компетентните органи на местно ниво да предприемат следните действия:

  • Да се състави профил на семействата, чиито домове са съборени и да се обсъдят с тях възможностите за жилищното им устройване, оказване на необходимата им административна, правна, материална, психологическа и логистична подкрепа и набелязване на план за тази подкрепа.
  • Да се уточни къде ще се ситуира всяко едно от семейства с деца и да се проследи тяхното битово устройване, здравно обслужване, записване на децата на училище, при необходимост и материално подпомагане, като наблюдението и подкрепата се осъществи от съответната дирекция „Социално подпомагане”.
  • Да се издаде „Паспорт” на семействата с деца, който да съдържа информацията в съставения за тях профил. На приносителите на „Паспорт” да бъде оказана преференциална помощ и подкрепа – административна, правна, материална, психологическа, трудова и логистична подкрепа, на територията на община, в която са адресно регистриран от всички, администрации в общината, в която имат адресна регистрация.
  • Чрез Националното сдружение на общините в Р България и централните органи на съответните администрации – министерства, агенции и др., да се дадат съответните указания за работа по случаите на семействата с „Паспорт” – каква помощ и подкрепа да им се окаже. Материалното стимулиране на семействата – чрез финансова помощ или предоставяне на общинско жилище или отстъпено право на строеж, както и осигуряването на работа, би имало положителен ефект, да не се прекъсва контакта с тези семейства и тяхното устройване да бъде проследено, за да не се допуснат рискови фактори за децата.
  • За всички деца, за които се установи, че са оставени без родителска грижа, т. е. не се отглеждат от родителите, незабавно да се предприемат подходящи мерки за закрила.
  • От органите на реда да се осигури непрекъснато наблюдение на територията на съборените постройки, за недопускане достъп до руините, особено на деца, и оформяне на „палатков лагер”, и най-вече да няма деца в тях.

Считам, че в работата с тези семейства и деца е необходимо да работят добре обучени професионалисти, в т.ч. социални работници, които да съумеят да убедят лицата, какво е най-добро за тях и за бъдещото развитие на децата им.

В контекста на гореизложеното, изразявам своята увереност, че от страна на органа на местно самоуправление ще бъдат предприети необходимите действия, за да не се допусне нарушаване на правата на тази уязвима група от населението и ще бъдат положени усилия за подобряване на благосъстоянието на децата.

Ева Жечева

Председател на ДАЗД

Като всяко дете по света, ти имаш права и те са гарантирани от държавата, в която живееш.

Въвличане на деца в политическа дейност е законово нарушение.

Реализирани инициативи, програми и проекти в защита на децата на България

 

Конвенцията за правата на детето на ООН е най-ратифицираният акт в целия свят. Тя поставя стандарти за образование, медицинска грижа, социални услуги и задължава държавите членки да защитят специалните права на децата, така че да могат децата да постигнат своя потенциал в един по-сигурен и мирен свят.

 

В рамките на своите правомощия председателят на ДАЗД организира проверки относно спазване на правата на детето и критериите и стандартите за социални услуги за деца, определени с Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.