15 години Държавна агенция за закрила на детето – 15 години Детето във фокуса на промяната

01.02.2016г.

Уважаеми дами и господа,

Много са делата и още повече думите, с които можем да измерим една годишнина, та дори и понякога тя да е само едва петнадесета, и може би е малко амбициозно, особено когато в залата има представители на институции с над столетна история. Но малко са тези, които могат и трябва да измерват своите крачки, своите успехи и неуспехи, своя професионализъм и отдаденост през детските съдби и тези на техните родители и близки.

Затова бих искала да ви разкажа съвсем накратко две истински истории на деца. Истории, които са най-истинското измерение на промяната и смисъла на политиките, на законодателството, на системата и целите ни – да допринасяме за промяна в живота на децата и да гарантираме среда, която уважава детето и неговите права. Истории, които по своята същност са много силни, разтърсващи и показателни, за това, как действията на институции и работата със семействата могат да доведат до два различни по своята същност детски свята и да предопределят две житейски посоки. И разбира се като орган, който съблюдава за спазването на закрилата на личността на децата, съм спазила нормата и ще ви разкажа техните истории с други имена без да споменавам тяхното местоживеене.

Историята на Вени. Едно слънчево дете, родено през зимата на 1996 година, желано и очаквано. След дълъг период на престой в интензивен сектор е поставена диагноза "Детска церебрална парализа". Въпреки увреждането родителите му не го изоставят и го отглеждат в семейна среда, където Вени прохожда и започва да изговаря отделни думи, познава близките си и не спира да научава нови неща. Въпреки това става ясно, че тя никога няма да е като другите деца. Когато Вени става на две години родителите все по-трудно намират верните решения, семейството се разпада, а детето е настанено в Дом за медико социални грижи. Заради увреждането Вени е преместена в Отделение за церебрално увредени деца към Трета градска болница. Родителите подписват декларация съгласие за осиновяване, лечение, операции и погребение при смърт на детето.

Пътят на Вени е предопределен, преместена в Дом за деца с умствена изостаналост на разстояние 120 км. от града, в който живее един от нейните най-близки хора – нейната баба. Детето е вписано в регистър на деца за международно осиновяване. За две години от ходещо дете Вени вече е напълно неподвижна.

Бабата на Вени е тази, която сама търси подкрепа на системата за закрила, още веднага след нейното създаване през 2001 г. Благодарение на общите усилия детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип, в който за една година упорита работа на специалисти с детето то отново прохожда. Посещава новооткрит Дневен център за деца с увреждания. С детето работят логопед, физиотерапевт, специален педагог, монтесори-терапевт. Записана е и на плуване, а на 15.09.2005 вече е ученичка в първи клас в общообразователно училище. Научава се да чете и пише самостоятелно.

Започва активна работа по връщането на детето в семейството. Девет години след раздялата с Вени, нейната майка взема решение за връщане на детето в семейството. Девет години, сълзи, самота и страдание на едно дете, които могат да бъдат разказани с няколко изречения и как се вложи енергия и упоритост в работата на системата за закрила.

<strong>Разбира се, че не всички истори са такива, затова бих искала да разкажа и тази на Христо.</strong> Дете, което днес е почти на 15 години, почти на толкова години на колкото е самата система за закрила. Едва на три години Христо вече е в специализирана институция за деца, първо на дневна грижа, по молба, подадена от майката, която е единственият родител. Причината - липса на собствено жилище, поради което няма възможност да полага грижи за детето. Може би доста често срещана причина. Майката е трудна за социалните работници - проституция, алкохол. Прави се формален план за работа, извежда се цел, която просто води до пренастаняване на детето след две години от дневна на седмична грижа. Услугата е дългосрочна и без конкретен срок. Проверките ни установиха липса на целенасочена работа с родителя за повишаване на родителския капацитет, за промяна на нагласите по отношение на бъдещото отглеждане на детето, търсене на възможности за подкрепата на родителя, но е взето решение да връщане на детето в семейството. Скоро на Христо и неговата сестра е оказана полицейска закрила и те са настанени в нова спешна услуга. Следва нова мярка в рамките на няколко месеца – професионална приемна грижа, като семейството е със различна етническа принадлежност от тази на детето, без да има информация за извършена подготовка на детето и напасване. Въпреки желанието на детето да се среща с биологичната си майка в плана за действие няма заложени контакти на детето с родителя. Скоро поведението на Христо рязко се променя – става раздразнителен, агресивен спрямо другите деца. Следва консултация с психиатър, лекарствена терапия, след една година е настанен в друго професионално приемно семейство – заместваща приемна грижа, също без да са проведени опознавателни срещи с детето. По молба на майката, детето е реинтегрирано в семейството й, и отново без да са оценени рисковете за детето. Само 6 месеца след което майката подава молба за настаняване на Христо в ЦНСТ.

Не са провеждани опознавателни срещи за запознаване с обстановката и персонала на резидентната услуга. С детето не са провеждани предварителни разговори за създаване на положителна нагласа и устойчивост към предстоящите промени. 6 месеца след настаняването му майката умира.

Толкова много раздели и срещи, гняв и сълзи в живота на едно петнадесет годишно момче, което 15 години търси своя път към семейство и обич.

Заради Вени и Христо си струва всеки ден да си задаваме въпроса как подкрепихме промяната в живота на децата и професионално да оценяме въздействието, за да се развиваме.

Като всяко дете по света, ти имаш права и те са гарантирани от държавата, в която живееш.

Въвличане на деца в политическа дейност е законово нарушение.

Реализирани инициативи, програми и проекти в защита на децата на България

 

Конвенцията за правата на детето на ООН е най-ратифицираният акт в целия свят. Тя поставя стандарти за образование, медицинска грижа, социални услуги и задължава държавите членки да защитят специалните права на децата, така че да могат децата да постигнат своя потенциал в един по-сигурен и мирен свят.

 

В рамките на своите правомощия председателят на ДАЗД организира проверки относно спазване на правата на детето и критериите и стандартите за социални услуги за деца, определени с Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца.