Здравейте! Притеснявам се, че ще загубя работата си заради пандемията. Как мога да огранича тези негативни мисли, които ме тревожат заради несигурността, която ни очаква в бъдеще?
Страхът от загуба на работата, при извънредни за обществото ситуации, засяга около 60% от населението в различните страни. Подобно чувство е в състояние да превърне всяка работа, от най-обикновената или неудовлетворителната до най-имиджовата или обичаната, в нещо подобно на робство. И не само – форсмажорни обстоятелства, като тези в момента, могат разпрострат потискащия ефект на такива мрачни мисли върху цялото ни всекидневие. Това обаче е картината, която виждаме на повърхостта. А в дълбочина – здравото личностово ядро на човека е създадено, така че да оцелява и да намира стратегии за справяне с проблемите – своите и на хората, които обича.
Очакване на неизвестното
Има една психологическа характеристика - толерантност към неопределеност. Тя представлява способността ни да приемаме нови и непознати обстятелства, в които обичайните правила, с които сме свикнали, просто не са на място. Според личностните си особоности, хората са по-толерантни или по-нетолерантни към условията на неопределеност. Няма как, посредством нашата онлайн кореспонденция, да определим към какъв точно типаж клоните. Има обаче някои насоки, които да помогнат, дори на тези с ниска способност за адаптиране към неизвестното, да изградят по-добри умения за маневриране, при неопределени обстоятелства.
Запазете усет за емоционалните си потребности
Хората, обхванати от страх да не загубят работата си, традиционно имат склонност да пренебрегват собствените си потребности, за да изглеждат колкото се може „по-самоотвержени“ в очите на ръководителите си. Колкото по-силен е страхът от безработица, толкова по-отчетливо се проявява тази склонност. Това, което в аналитичната психология се нарича „hambre del alma“ – гладът на душата, често влиза в конфликт с чисто битовите грижи. Но когато решим да потиснем „гладът на душата“ в името на „гладът на стомаха“ обикновено няма печеливши.
Не влизайте в изкуствена надпревара за „място под слънцето“
При много хора страхът от загуба на работата активира чувството за непълноценност, още преди да се е случило каквото и да било. В това състояние те са склонни да „очернят“ колегите си, да се втурват в отчаяни опити за себедоказване и в крайна сметка да придобият излъчването на блокирано в собствените си опасения създание, което не е продуктивно. А това не е плюс за нито една организация и може да донесе много повече негативи на конкретния служител, отколкото ползи.
Повикайте на помощ рационалните аргументи
Направете си „осигурителна възглавница“ за 2-3 месеца. Сега, когато голяма част от човешките активности, които предполагат разходи, са ограничени е напълно подходящо да се опитате да заделите известни средства, на които да може да разчитате за определен период.
Много специалисти в областта на човешките ресурси и трудовата психология съветват да си дадете сметка притеснявате ли се от дадена работа? Тези, които се боят за своя „статус“ и отдават значение на фактора „престиж“ попадат в по-рискова група. По статистически данни, в случай че не са налице споменатите предразсъдъци, човек може да започне нова работа от един до два месеца, след раздялата със старата.
Има един естествен „компас“, който определя къде е границата между обективните опасения и преекспонираната паника.
Ако от време на време чувствате страха, за който споделяте, но въпреки това продължате да изпитвате удолетворение от добре свършената работа, ако нещата, които са Ви радвали и разсмивали преди продължават да имат същия ефект, ако не се надига вълна от смущение, когато срещнете шефа си, най-вероятно всичко е в норма.
И най-сетне... Ако се опитате да анализирате живота на много знаменити личности, то ще забележите, че „подемът“ в техните биографии започва именно с някакви неблагоприятни промени.