Приключи научно-практическата конференция „Децата и медиите“

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Държавната агенция за закрила на детето организираха Научно-практическа конференция „Децата и медиите“. Събитието съпътства XVII-ия Международен семинар за правата на детето на Евроазиатския съюз „Азия-Европа.

Последната, заключителна част на научно-практическата конференция „Децата и медиите“, организирана от Софийския университет и Държавната агенция за закрила на детето, се състоя в Аулата и бе открита от заместник-ректора на Софийския университет доц. Георги Вълчев.

Конференцията се проведе в три основни панела: „Педагогически аспекти на проблема „Децата и медиите“, „Осигуряване на ефективна правна защита на интересите на децата при съвременната медийна среда“ и „Етични аспекти на проблема „Децата и медиите“, в които участваха преподаватели, студенти и докторанти от Факултета по начална и предучилищна педагогика, Юридическия факултет, Факултета по журналистика и масова комуникация, педагози, психолози, представители на СЕМ, представители на Фондация “Приложни изследвания и комуникации“ (SAFENET), продуценти на детски предавания и други.

Доц. Георги Вълчев заяви, че по време на научния форум е обсъждана цялата сложна проблематика по темата и идеята на организаторите на събитието е да достигнат до изводи, да се очертаят проблемни полета, които да послужат на държавните институции за формиране на нов тип политики и законодателни инициативи и промени в нормативните документи.

Доц. Вълчев изрази надеждата си, че дискусиите и разговорите, които участниците във форума са провели, са били ползотворни и са очертани възлови за тази толкова сложна тема проблеми. По думите му, трябва да си даваме сметка за средата, в която израстват днешните деца. Те все по-малко могат да бъдат повлияни от семейството и обществото и все повече попадат под влиянието на медиите, чрез които формират голяма част от нагласите си за възприемането на света, неговото осмисляне, формиране на поведенчески и личностни модели.

Доц. Данаил Данов прочете поздравителен адрес от декана на Факултета по начална и предучилищна педагогика проф. Божидар Ангелов. В него той поздравява участниците в конференцията и изразява увереността си, че колегите, с които работи от години по проблемите на медийната педагогика, медийната компетентност и медийната грамотност са демонстрирали резултатите, свързани с прилагането на съвременните информационни технологии в образованието.

Проф. Ангелов припомня, че от 1997 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика функционира магистърската програма „Педагогика на масовата и художествената комуникация“, за чието създаване неоценима помощ са оказали проф. Тодор Петев от Факултета по журналистика и масова комуникация и проф. Антон Митичев от Българската национална телевизия. Проф. Ангелов отбелязва, че през 1980-та година заедно с тях е участвал в първото предаване на Българската национална телевизия в рубриката „Телевизията за себе си“ и са обсъждали темата „Децата и телевизията“.

В адреса си проф. Ангелов припомня още, че през 2017 г. се навършват 10 години от създаването на бакалавърската програма на специалност „Педагогика на масовата и художествената комуникация“, вече преименувана на „Медийна педагогика“ на български и на английски език. „В нито един друг университет в Република България, държавен или частен, не функционира бакалавърска програма със сходно наименование или учебен план, който дава възможност на студенти от различни страни да се запознаят и да придобият многостранни и комплексни знания, както в областта на теорията, историята и функционирането на изкуството, така и за спецификата и комуникацията на медиите в сферата на културата и обществото“, се казва още в поздравителния адрес.

В адреса си проф. Ангелов подчертава, че е важно да се знае, че на първата международна конференция в Париж в рамките на международния ANR TRANSLIT – COST тази бакалавърска програма на Алма матер е била представена като най-добрата практика в нашата страна, засягаща проблемите на медийната педагогика и на медийната грамотност в частност.

Констатирано бе, че това е уникална университетска програма, несъществуваща в редица други страни. Подобна университетска програма може да се осъществи само благодарение на отговорно сътрудничество между учените в областта на комуникацията, педагогиката, правото, журналистиката, психологията и редица други“, казва още деканът на Факултета по начална и предучилищна педагогика в обръщението си.

В рамките на заключителната част на конференцията бяха обобщени резултатите в трите основни панела. Докладите и общите резултати и препоръки ще бъдат публикувани в книжно тяло със съдействието на Държавната агенция за закрила на детето.

Доц. Данаил Данов от Факултета по начална и предучилищна педагогика обобщи резултатите от изнесените доклади и дискусии от първия панел, който бе свързан с педагогическите аспекти на темата „Децата и медиите“.

Той заяви, че по време на конференцията е било разгледано развитието на дигитално-медийната грамотност като функция и следствие на развитието на цифровизацията и оттам на дигиталното общество: „Спряхме се на формирането на медийната грамотност в детството, в предучилищната възраст и в училището. Разглеждахме резултати от едно представително за България изследване, озаглавено „Дигитално грамотни ли са нашите деца?“, проследихме състоянието на медийната грамотност в различни възрастови групи. Разговаряхме за необходимите елементи за подкрепящата среда, задължително минаваща през формирането на медийно-дигитална компетентност“.

Доц. Данов посочи и изводите, направени по време на работата на специалистите. Според работната група въпреки наличието на разнообразни медийни средства в семейната среда, в детската градина или в училище – тези средства се използват основно за развлечение, запълване на времето, за по-добра илюстрация на даден тип познание. Освен това при педагогическото взаимодействие и обучението в училище относителният дял на използване на медийната комуникация е много нисък – под 20% в сравнение с прилагането на традиционните средства.

Сред изводите на специалистите е фактът, че няма наличие на инструкции и указания за използване на тези средства съобразно възрастовите особености на децата, че учители и родители не разбират същността на медийната грамотност и връзката й с цялостното развитие на децата. Няма взаимодействие между родители и учители по посока формиране и развитие на медийната грамотност сред децата, не се провеждат систематични проучвания на връзката между развитието на медийната грамотност и цялостното развитие на децата, образователните институции на всички нива не предлагат възможност за развитие на медийната грамотност и няма ясна стратегия в областта на развитието на медийната грамотност.

Препоръките на групата, работила в първия панел, са да бъде създадена стратегия за медийно-дигитална грамотност на база на проверени модели, финансирани от държавата, отразяващи добри и ефективни практики. Формулиране на стандарти за дигитално-медийна грамотност и интегриране в учебните програми по всички учебни предмети. Подготовка и подкрепа на учителите за развиване на дигитално-медийни умения, както с помощта на ИКТ, така и без използване на технологии, въвличане на семействата като партньори в процеса на развиване на дигитално-медийната грамотност. Препоръчва се и въвеждане на медийната педагогика в педагогическите специалности; трансформиране методите на преподаване и подготовка на бъдещи учители; разработване на методики по медийна грамотност за педагози.

Проф. Мария Славова от Юридическия факултет обобщи изводите и препоръките от работата на втория панел, свързана с правните аспекти по проблема за децата и медиите. Тя заяви, че групата, работеща по този панел, е била съсредоточена върху правните въпроси, но в контекста деца-медии естествено са възникнали и етични, и психологически въпроси. Тя изрази задоволството си, че в работната група са участвали и студенти от магистърската програма по социална и юридическа психология.

Проф. Славова отбеляза, че работата се е оказала по-обемна, отколкото са очаквали. От всичките изказвания по време на работата произтичат множество заключения, които ще бъдат оформени както за изданието, така и за българските институции.

Нашите препоръки в крайна сметка като че ли опряха до законодателната власт. Оказа се, че там, където установяваме несъвършенство в ежедневието ни, очакванията ни към Народното събрание са повече“, каза проф. Славова и разказа, че е имало интересни изказвания от представител на Съвета на децата, които са призовали за повече позитивни новини. По време на форума са се изказали съдии, прокурори, университетски преподаватели. Повдигнал е бил въпросът за образованието за журналистите – за да изискваме от медиите да спазват закона, те трябва да го познават достатъчно. Проф. Славова отбеляза, че Юридическият факултет е отворен да открие няколко магистърски програми за медии, стига да има интерес за това.

Тя отбеляза, че по някои въпроси може да се поиска и прилагането на международното право. „Интересно беше представянето за оценката на въздействието на законодателството, посветено на децата, което доведе до един извод – каквато и оценка да направим на правните уредби или на практиката по прилагането им, нашият критерий трябва да бъде най-добрият интерес на детето. Т.е. правото на детето, неговият най-добър интерес да определя кога и как то трябва да бъде показвано“, каза още проф. Славова и уточни, че проблемът е не толкова в това дали да защитаваме най-добрия интерес на детето, а в това кой преценява, че това е неговият най-добър интерес.

Проф. Славова добави, че панелът се е занимавал и с наказателно-правни въпроси относно децата, извършители на противоправни деяния и съдбата на децата, които са лишени от родителска грижа поради обстоятелството, че техните родители изтърпяват наказание лишаване от свобода.

Тя изтъкна, че специален раздел в работата е бил посветен на въпроса за дигиталното образование или по-скоро претенциите, които ние можем да имаме към образованието и то преди всичко към учителите, респективно и към родителите, за дигитална култура, на която всъщност никой не ни учи.

Изводите от панела, свързан с етичните аспекти на проблема „Децата и медиите“, бяха обобщени от доц. Теодора Петрова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, проф. Маргарита Пешева и доц. Георги Лозанов. Беше изтъкната необходимостта от увеличаване на процента на игрите, които имат образователен характер за сметка на другите, от създаването на работна група за изработване на национален кодекс на медийно поведение, който да е в защита на децата от вредно медийно съдържание с участие на представители на Министерството на културата, комисията по медиите към Народното събрание, СЕМ, Държавната агенция за закрила на детето, неправителствените организации и университетите, повишаване на медийната грамотност и провеждане на медийни дискусии.

Доц. Теодора Петрова подчерта важността от създаване на съдържание, което чрез медиите да обяснява на родителите за новата комуникационна среда и как техните деца могат и трябва да общуват чрез новите технологии.

Доц. Георги Лозанов подчерта, че се налага промяна на модела и целта трябва да бъде не толкова децата да се защитават от съдържанието на възрастните, колкото да се създава съдържание, което да подготвя отрано децата за интеграцията им към културата на възрастните, тъй като това става неизбежно с употребата на новите технологии. По думите му, трябва да се работи закрилата на децата да минава не през защита от информация, а през създаване на информация, специално насочена към тези аудитории.

В края на форума доц. Георги Вълчев отбеляза, че е важно да бъде чуто мнението на децата и изрази становището на Софийския университет, че такъв тип форми на съвместна дейност са изключително ползотворни. Той подчерта, че едно от най-смислените неща, които могат да правят университетите в България е научни центрове, какъвто е Софийският университет, да стават средищно място на специалисти от най-широк спектър, които не са само университетски преподаватели, а хора от практиката, които се занимават с тази проблематика и имат позиции, мнение и могат да бъдат полезни за развиването на политики в тази област. Доц. Вълчев изрази надеждата си този тип партньорство да се разширява и към други институции, а Софийският университет да се превърне в място, където се раждат идеи, където се лансират инициативи и се дават посоки за формиране на политики.

Г-жа Офелия Кънева подчерта радостта си от успешното взаимодействие между Държавната агенция за закрила на децата и Софийския университет. Подобно взаимодействие е многообещаващо и многоопределящо, посочи Кънева и подчерта, че изводите от тази конференция са очаквани в 51 държави от Европа и Азия. По думите й, тази седмица България е създала условия за серия от прецеденти. „90% те са български прецеденти, които инвестираха прецедентност в международната история“, каза Офелия Кънева и посочи, че научният форум е прецедент в Евро-азиатското обединение: „За пръв път се организира научно-практическа конференция от такъв висок научен ранг, която да инвестира в евро-азиатския диалог подобна мощ на мисълта“.

Тя посочи, че събитието демонстрира не само капацитета на българската научна мисъл, но също така и амбициозността на научната мисъл в България, нивото на науката, което се формира тук и го демонстрира по такъв начин, че по нас да се равняват т.нар. развити демокрации. Офелия Кънева обърна внимание, че научното издание, което предстои да бъде издадено с резултатите от конференцията, е очаквано от всяка една от държавите членки на Евро-азиатското обединение.

„Научните среди изпревариха практиките във всички останали държави, като признаха детското мнение наравно с професионалното и научното и общественото“, посочи Офелия Кънева и добави, че за първи път в историята на международните отношения детското мнение е включено в официални заключения от международно събитие.

В изказването си Офелия Кънева обърна внимание на въпросите защо детското присъствие в медиите е толкова сложно, трудно, диалогично, провокирано, санкционирано или желано. Дали присъствието на дете на телевизионния екран е само повдигане на зрителския интерес и повдигане на бизнес интереса или е възможност за стимулиране на таланта на едно дете, за утвърждаване на личността на младия човек и за акумулиране на полу-добри практики за нашата нация.

„Силно се надявам, че в разработките, които бяха подготвени предварително, ще дадат част от отговорите, с които България да се гордее по време на предстоящото европредседателство и чрез които да налага мнение, генерирано в научната среда“, каза Офелия Кънева.

Тя благодари за възможността да работи с активни млади хора като Съвета на децата към ДАЗД и добави, че през изминалата седмица в София деца от над 30 националности са имали възможност да дебатират по същите въпроси, по които са говорили и възрастните. Офелия Кънева отбеляза, че макар и идващи от всички краища на света, познавайки се едва от няколко часа, децата са говорили на един и същи език и са влагали едно и също съдържание в думите, работили са по-бързо от възрастните, били са по-ефективни и са успели да резюмират своята работа преди възрастните.

В края на изказването си тя изрази убедеността си, че предстои да се добавят нови изводи и анализи към тази проблематика и призова към този диалог да се привлекат партньори и от чужди университети. Офелия Кънева подчерта необходимостта да се повдигне активно темата за дигиталното пространство и мястото на децата в него, да се подготвят бъдещите професионалисти по-адекватно и дигиталната среда да бъде сферата, където децата да подчертават личностните си възможности и изяви.