Month: October 2010

ДАЗД ще представи резултатите от индивидуалните оценки на настанените в домовете за деца с увреждания

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) ще представи резултатите от прегледа и анализа на индивидуалните оценки на децата и младежите с увреждания над 3 г. от ДДУИ, ДДФУ и ДМСГД, извършени от мултидисциплинарните екипи по проект „Детство за всички”. Това ще стане на кръгла маса на тема „Институциите за деца в България – проблеми и решения” /1 ноември 2010 г., 11 часа, зала „Марица”, хотел „Родина”, регистрацията започва в 10,30 ч/.

Кръглата маса се организира от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, ДАЗД и Агенцията за социално подпомагане. Гост на събитието ще е представителят на УНИЦЕФ за България г-жа Таня Радочай.

Форумът ще бъде открит от заместник-министъра на труда и социалната политика Валентина Симеонова. Тя ще представи държавната политика за деинституционализацията на децата в България.

Оценките на децата от ДДУИ, ДДФУ и ДМСГД ще бъдат съобщени от г-жа Надя Шабани – председател на ДАЗД. Експертите Хариета Манолова и Галина Маркова ще обяснят процеса на оценяване и групирането на децата според нуждите им.

По време на кръглата маса ще бъдат представени и мерките за подобряване на състоянието на домовете за медико-социални грижи и извеждането на децата от тях от заместник-министъра на здравеопазването Десислава Димитрова.

Новите услуги за деинституционализация на децата от ДМСГД ще представят г-жа Илияна Малинова – заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, и г-жа Даринка Янкова – главен секретар на ДАЗД.

В кръглата маса ще участват и представители на неправителствени организации, чиято дейност е свързана с децата.

В България стартира европейската кампания срещу детската бедност

С подписите на заместник-министъра на труда и социалната политика Валентина Симеонова и председателя на ДАЗД Надя Шабани стартира в България европейска кампания срещу детската бедност. Създадена от европейската детска мрежа Eurochild, кампанията цели да напомни на европейските политици, че детската бедност е измежду най-сериозните предизвикателства, които ЕС трябва да преодолее.

„Аз лично съм убедена, че когато инвестираш в децата, това е инвестиция в по-доброто бъдеще на човечеството”, заяви при подписването председателят на ДАЗД Надя Шабани.

Валентина Симеонова, заместник – министър на труда и социалната политика, гарантира, че предоляването на високите нива на детска бедност е измежду ключовите приоритети на МТСП и на цялото правителство. А изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов заяви, че „бедни и необразовани деца в България днес – това означава бедни и необразовани възрастни утре. По тази причина премахването на детската бедност у нас е един от най-важните въпроси, на които заедно трябва да открием отговор, и то бързо.”

Едно на всеки 5 деца в ЕС е заплашено от бедност, сочи официалната статистика, като всяко десето дете живее в семейство, в което никой от възрастните няма работа. Всеки седми млад човек на възраст между 18 и 24 години е само с основно образование и не е включен в никакви обучения или квалификационни курсове – младежи в подобна ситуация са около три пъти по-застрашени от бедност, отколкото тези със средно образование.

Не по-малко сериозна е ситуацията у нас – 26% от българчетата, или над 420 000 деца, живеят в бедност. По този показател страната ни е на предпоследно място в ЕС, като единствено в Румъния детската бедност е по-висока.

Няколко са основните стъпки в борбата с детската бедност според европейските експерти:

  • На първо място това е разработване на адекватна система за подкрепа на семействата в нужда – включваща не само достойни социални плащания, но и ефективна социална работа с тези хора.
  • Образованието е друг ключов фактор в борбата с бедността – необходимо е да се осигури достъп до образование на всяко дете, да се спре отпадането на децата от училище и да се създаде гъвкава система за квалификация на младите хора с ниско образование.
  • И накрая, но не на последно място, е ефективната здрава грижа за децата и майките, както и изграждането на работеща система за педиатрична помощ.

Кампанията „Да спрем детската бедност” за България се координира от Национална мрежа за децата с подкрепата на Институт за социални дейности и практики, членове на международната детска мрежа Eurochild.

ДАЗД започна проверка в Университетската национална кардиологична болница

Експерти от Държавната агенция за закрила на детето започнаха проверка в детското отделение на Университетската национална кардиологична болница в град София. Повод за проверката е сигнал на Сибила Коритарева – майка на двегодишно дете, пациент на лечебното заведение, до БТВ, който телевизията придостави на ДАЗД.

В сигнала си младата жена разказва, че в една от стаите са настанени много деца. “Две от тях спят на едно легло, другите са на шест легла. По цял ден не излизат от там. Най-малкото е на шест-седем месеца. Най-покъртителното е, че закопчават бодитата им с лейкопласт, защото явно капсите са развалени. Децата изглеждат плашещо”, твърди Коритарева.

Друг проблем според нея е липсата на достатъчно инхалатори. „За 23 деца има едва пет. Предполагам не достигат пари, защото има един инхалатор, който е пукнат и се прехвърля от стая в стая от майките, за да инхалират децата си през шест, през четири, през колкото часа трябва”.

71 102 са обажданията на Националната телефонна линия за деца 116 111 през първата година от съществуването й

Утре се навършва една година от официалното откриване на Националната телефонна линия за деца 116 111. За този период са приети 71 102 обаждания или средно по 210 на денонощие. Проведени са 14 311 консултации.

Броят на обажданията чувствително се е увеличил в периода февруари – март 2010 г., когато е проведна кампания за популяризиране на телефонната линия. През летните месеци се наблюдава спад на позвъняванията, което може да се обясни с ваканцията и липсата на училищна проблематика, т.е. по-рядко децата усещат нуждата да търсят помощ.

Най-активни на телефон 116 111 са децата и юношите – 86 % от консултациите са проведени с тях. Превес имат обажданията от момичета. На телефона те споделят своите емоционални проблеми и търсят информация за разрешаването им. Основните въпроси, които поставят са за:

  • проблеми в романтичните връзки – започване/прекратяване на връзки, несподелени чувства, изневяра;
  • сексуално здраве, безопасен секс, полово-предавани болести;
  • конфликти с приятели, отхвърляне от съученици;
  • психосоциални проблеми, отразяващи развитийни кризи – ниска самооценка, отхвърляне от връстници, трудности при установяване и поддържане на приятелства.

Други важни теми, по които се търси помощ на Националната телефонна линия за деца, са проблемите в семейството (развод на родителите, конфликти между поколенията, мъка на децата по родители, които са в чужбина). За това се обаждат около 10 % от децата, главно на възраст между 10 и 12 г.

Обажданията за претърпяно насилие също са около 10 %. Много често това са разговори с продължение – децата се обаждат многократно, за да споделят своите страхове. В голяма част от тези случаи се стига до подаване на сигнал за дете в риск до органите за закрила на детето.

Чести са и обажданията от роднини на дете в риск, съседи, приятели или граждани, които желаят да се информират за Националната телефонна линия за деца и нейните възможности или да подадат сигнал. Голяма част от получените сигнали са за просещи малчугани.

6 % от позвъняванията са от родители. Те се обаждат във връзка с конфликти между тях и децата им, при съмнения за развитийни проблеми на децата или за да съобщят за ситуации, в които другият родител неглижира или упражнява насилие над децата. Това показва, че родителите вече имат информация за линията и я разпознават като ресурс за помощ.

Под 1 % са обажданията от учители или представители на специализирани институции за деца.

Специалистите от телефон 116 111, след проведени консултации по телефона, са насочили сигналите към отделите за закрила на детето в страната /380 случаи/, към полицията /120 случаи/ или към училищен психолог /319 случаи/. Осъществени са и 476 връзки с други служби – лечебни заведения, лекари, Национална система за спешти повиквания 112.

Информация

Национална телефонна линия за деца 116 111 подпомага ефективността на системата за закрила на детето чрез подкрепа на децата от цялата страна и разширяване на възможностите им за получаване на специализирана помощ чрез информация, консултация, психологическа подкрепа или кризисна интервенция; улесняване на достъпа до съществуващите услуги за деца и семейства и популяризиране на тяхното функциониране; идентифициране на деца в риск и съдействие за предприемане на навременни мерки за закрила; подобряване на координацията и взаимодействието между органите, имащи отношение към грижите за децата.

Екип от професионалисти с образование в сферата на психологията, специалната педагогика, социалните дейности, с опит и желание за работа с деца и юноши, поемат обажданията и се стремят да предложат подкрепа, насочване и помощ за различни проблеми на децата, тийнейджърите, родителите.

Споделеното на телефон 116 111 остава поверително. Единствено, ако детето е в опасност, може да се ползва информацията, която се предоставя, за да се осигури помощ.

На линията може да се консултира всеки, но по проблеми, свързани с децата. Може да се обади възрастен и да съобщи за дете в риск или да потърси начин да помогне на дете.

Калин Каменов присъства на старта на програмата „Спорт за хора с увреждания и деца в риск”

Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето Калин Каменов присъства на официалното представяне на програмата „Спорт за хора с увреждания и деца в риск”, реализирана от Министерството на физическото възпитание и спорта.

Целта на програмата е чрез занимания със спорт да бъде подпомогната личната изява, социалната интеграция, мотивацията и отговорността на хората с увреждания и децата в риск за реализацията на техния потенциал и възможности в обществото.

Като част от тази програма е създаден Национален координационен спортен център за хора с увреждания, който се намира на вход 26 на Националния стадион „Васил Левски”. В него всеки желаещ ще има възможност да получи информация и съвет какви видове спорт са най-подходящи за него и къде могат да се практикуват те.

Министерството на физическото възпитание и спорта финансира „Спорт за хора с увреждания и деца в риск” с 200 000 лв. Програмата ще се реализира чрез проекти на спортни организации и клубове.

На церемонията присъстваха министърът на физическото възпитание Свилен Нейков, заместник-министърът на физическото възпитание и спорта Иван Ценов, заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова, кметът на София Йорданка Фандъкова и др.

Резюме от заседанието на Националния съвет за закрила на детето, проведено на 7 октомври 2010 г.

Резюме от заседанието на Националния съвет за закрила на детето, проведено на 7 октомври 2010 г.

На 7 октомври 2010 г., от 14.00 часа се проведе двайсетото редовно заседание на Националния съвет за закрила на детето при следния дневен ред:

  1. Преглед на изпълнението на дейностите в Националната програма за закрила на детето /НПЗД/ за 2010 г.
  2. Преглед на изпълнението на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, съгласно чл. 6 а от Закона за закрила на детето
  3. Представяне на концептуална рамка за новия Закон за детето
  4. Представяне на проект: „Детство за всички”, свързан с деинституционализацията в Р България
  5. Други

Заседанието бе ръководено от г-жа Надя Шабани – председател на Държавната агенция за закрила на детето и председател на Националния съвет за закрила на детето.

На заседанието присъстваха: г-жа Даниела Машева, зам.-министър на правосъдието; г-жа Милена Дамянова, зам.-министър на образованието, младежта и науката; г-н Милен Люцканов, зам.–министър на външните работи; г-н Иван Ценов, зам.-министър на физическото възпитание и спорта; г-н Ивайло Иванов, изп. директор на Агенция за социално подпомагане; г-н Минчо Коралски, изп. директор на Агенцията за хората с увреждания, Константин Томанов, секретар на ЦКБППМН, г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България; представители на: МТСП, МЗ, МВР, МК, НКБТХ, Институцията на Националния омбудсман, както и ръководителите на неправителствените организации, членове на Националния съвет за закрила на детето.

По т. 1. г-жа Шабани предостави думата на заместник-министрите да очертаят изпълнението на приоритетните дейности от НПЗД 2010, като и да направят коментари по ангажиментите от институциите, които вероятно няма да могат да бъдат изпълнени до края на годината, поради различни причини /недостатъчен финансов и човешки ресурс, неотчитане на съпътстващи рискове/, а именно:

  • разработване на минимален пакет за гарантиране на подкрепа на семейството и механизъм за въвеждането му
  • разработване и въвеждане на индивидуални бюджети за социални услуги през 2011 г.
  • координационен механизъм за идентифициране и работа с отпадащи ученици
  • осигуряване на достъпна архитектурна среда за деца с увреждания
  • проучване на ефекта и резултатите от интегрираното образование за детето и семейството
  • разработване на Национална стратегия за включващо образование

По т. 2 г-жа Шабани, запозна членовете на Съвета с информацията, получена от органите по закрила на детето в ДАЗД във връзка с прилагането на Координационния механизъм по 6 а от ЗЗД и бяха очертани предизвикателствата пред органите по закрила в случаи на насилие над дете. Отчетена беше необходимостта от обучения за мултидисциплинарните екипи по места, и необходимостта от по-добра координация на екипите в общините.

По т. 3 г-жа Елена Кременлиева, МТСП представи на вниманието на членовете на Съвета Концепция за нормативни промени в областта на политиките за децата и семейството.

Тя представи идеята цялата материя за децата и семейството да се интегрира в един нормативен акт, който да регламентира всички въпроси, които имат отношение към децата и семейството, както и, че фокусът на новия закон ще бъде насочен към превантивните политики и мерки.

От проведената дискусия станаха ясни Ключовите области, които задължително ще бъдат част от новата интегрирана нормативна уредба са следните:

  • Реализиране на правата на детето;
  • Подкрепа за създаване на добра семейна среда за отглеждане на децата;
  • Специална подкрепа за децата със специални нужди и техните семейства;
  • Специална подкрепа за децата, за които полага грижи държавата;
  • Административно функционална реформа на системата за закрила на детето;
  • Участие на децата във формулирането, изпълнението и мониторинга на политиките;
  • Участието на гражданското общество;
  • Финансова обезпеченост – източници на финансиране, разходване на средства.

В дискусията членовете на НСЗД изказаха своето мнение за предстоящите промени, както и за органа, който следва да координира изпълнението на новия закон.

Членовете на Националния съвет за закрила на детето взеха следните решения:

1. Работните групи „Координация на дейностите и политиките”, „Превенция на насилието и злоупотребата с деца” и „Подобряване на грижата и услугите за детето и семейството” структурирани към НСЗД да продължат работата си.

2. Работна група „Координация на дейностите и политиките” към НСЗД да обсъди:

  1. формат за подготовка на доклада по НПЗД 2010 г., като направи анализ на резултатите и държи сметка на посочените индикатори;
  2. да подготви предложение за приоритети и дейности, които да залегнат в НПЗД 2011 и състави проект на програмата за 2011 паралелно със съставянето на доклада по НПЗД 2010г.;
  3. да изготви предложение за промяна в Правилника за структурата, организацията и дейността на НСЗД.

3. Работна група „Превенция на насилието и злоупотребата с деца” да направи оценка на изпълнението на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, съгласно чл. 6 а от Закона за закрила на детето и в случай на необходимост да предложи актуализация в текстовете на споразумението и механизма.

4. НСЗД не подкрепя предложеното решение от Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, което предвижда превръщането на ДАЗД в комисия към НС – независим държавен орган за ониторинг и контрол по правата на детето и смята, че ДАЗД трябва да се запази като орган на изпълнителната власт за мониторинг и контрол.

По т. 4 от дневния ред, г-жа Шабани представи визията на правителството на Р България за деинституционализацията.

Тя обясни, че през месец декември 2009 г. със Заповед на министър – председателя е сформирана междуведомствена работна група за управление и координация на процеса на деинституционализация.

Сформирана е работна група на експертно ниво с представители на институциите и на гражданското общество. Работна група подготви Националната стратегия ”Визия за деинституционализацията на децата в Република България”, която очертава политическия ангажимент и воля за реформа в системата на грижа за децата. Националната стратегия е приета от Министерски съвет на 24.02.2010 г. Една от конкретните подцели на документа е закриване на съществуващите към 31.12.2009 г. 137 институции за деца в рамките на 15 години, считано от приемането на документа.

Сподели, че приоритет при изпълнението на документа се поставя закриването на институциите за деца с увреждания, в паралел с домовете за медико-социални грижи за деца от 0- 3 годишна възраст.

Тя подчерта, че за реализирането на Планът за действие предивижда да бъдат реалиизирани няколко проекта в рамките на 15 години. Средствата за тяхното реализиране са обезпечени със средства от европейските оперативни програми и националния бюджет, който след края на проектите трябва да осигури устойчивост на новите услуги.

В момента се реализира първия проект: “Детство за всички”. Основната цел на проекта е да се планират и приложат конкретни и ефективни мерки за реална деинституционализация на децата с увреждания, настанени в специализираните институции за деца. С Министерство на здравеопазването се разработи концепция за социалните услуги, които ще заменят ДМСГД-та.

В изпълнение на проекта са идентифицирани подходящите социални услуги в общността, които следва да бъдат разкрити като алтернатива на институционалната грижа, като е осъществен:

  • преглед и анализ на оценките на децата и младежите от специализираните институции;
  • подобряване на грижа и плана за действие на всяко дете и младеж;
  • създаване на карта на услугите

В т. 5 г-н Милен Люцканов, зам.-министър на външните работи, представи информация по повод подготовката на Първия универсален периодичен преглед, който ще се състои в Женева през ноември тази година. Г-жа Шабани привлече вниманието върху необходимостта от ангажираност при подготовката и представянето на България, която трябва да демонстрират всички органи по закрила на детето.

Г-жа Ева Жечева, представител на институцията на Националният омбудсман, представи пред членовете Обръщението на Омбудсмана на Р България, което се отнася до необходимостта от предприемане на неотложни мерки за закрила на децата от домовете за деца с увреждания, във връзка с обявените резултати от съвместната проверка на Български Хелзинкски комитет и Прокуратурата.

При изчерпването на дневния ред г-жа Шабани закри заседанието на НСЗД.

Празник за децата с увреждания под мотото „Голямо междучасие”

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и национален алианс „Усмихни се с мен” организираха празник под мотото „Голямо междучасие” в парк „Коколандия” в Борисовата градина. Проявата беше посветена на децата с увреждания и техните семейства.

Председателят на ДАЗД Надя Шабани поздрави малчуганите и близките им и ги призова да се включат в различните атрактивни и забавни игри. Състезанията с награди и арт занимания по интереси бяха водени от аниматори и инструктори, преоблечени като Фред и Уилма Флинтстоун, Аладин и пирата Джак Спароу. Игрите бяха съобразени със заболяванията на децата.

Родителите приветстваха инициативата на ДАЗД и призоваха останалите държавни институции да дадат шанс на децата им да не се чувстват различни.